Страницы


Показаны сообщения с ярлыком Основы государственного управления. Показать все сообщения
Показаны сообщения с ярлыком Основы государственного управления. Показать все сообщения

Основы государственного управления

Лекции об основах государственной администрации
Содержание:

I. Введение в публичной администрации
1. Определение государственного управления. Различие между государственной администрации, государственного управления и частного / бизнес / администрации.
2. Государственное управление как наука и дисциплина. Связь с другими общественными науками.

II. Правовые основы государственного управления
1. Источники административного права
2. Административная власть
3. Административные лиц в отношениях
4. Административно-правовой статус граждан

III. Функции государственного управления
1. Характеристики и форм управленческой деятельности
2. Принципы организации административной деятельности
3. Акты государственного управления
4. Свобода и ограниченная власть
5. Компетенция органов государственного управления

IV. Структура государственного управления в Болгарии
1. Государственная бюрократия. Власть центрального правительства.
2. Правительство
3. Совет министров
4. Министерствам
5. Административно-территориальное устройство
6. Местное самоуправление и местная администрация
7. Исторический очерк, структурные и функциональные характеристики муниципальной власти в Болгарии

V. Государственная служба
1. Концепция гражданской службы
2. Правительственные чиновники
3. Классификация государственных служащих
4. Обязанности и права государственных служащих
5. Обязанности государственных служащих
6. Положение и описание работы государственной службы

VI. Обучение и оценка труда работников в государственном управлении
1. Системы подготовки государственных служащих администрации
2. Обучение профессиональному развитию персонала
3. Тренинги для развития карьеры сотрудников
4. Концепция оценки и оценки государственных служащих администрации
5. Условия для оценки государственных служащих администрации
6. Увеличение рядах государственных служащих

VII. Контроль в государственном управлении и
1. Контроль в управлении
2. Управления в администрации
3. Контроль представительных органов
4. Общественный контроль
5. Контроль над государственной администрации
6. Судебный надзор

VIII. Административная этика
1. Административная Теория и этика
2. Факторы, влияющие на административной этики
3. Инфраструктура административной этики
4. Коррупция

IX. Перспективы государственной администрации
1. Государственное управление в демократическом государстве
2. Современные проблемы государственного управления
3. Административная реформа
4. E-Government стратегии
5. Концепция совершенствования административных услуг в рамках «One Stop Shop"
6. Структура и деятельность учреждения Ombutsman

6. Структура и деятельность учреждения Ombutsman

Омбудсмен возникла и стала самостоятельным учреждением, целью которого является обеспечить и гарантировать основные права и свободы граждан. Это корректирующее с тем, как правительство позиционирует себя в качестве части механизма для свободного осуществления прав человека.
Ombudswork суд является инструментом для быстрого, своевременного, эффективного и легко доступной защитой граждан и юридических лиц перед органами государственной власти, когда они не действуют, или их действия противоречат существующему закону, принципам демократического правового государства, а не в соответствии с концепцией «хорошего управления». Учреждение было создано впервые в Швеции в 1713 году как Королевская, а в 1810 году в качестве парламентского омбудсмена (посланника, посредника, человека, с которым жалобы принимаются и приложений). Со временем, омбудсмен в тело, чтобы контролировать действия администрации.
В настоящее время эти учреждения регулируются законом и действуют в ряде стран Северной и Южной Америки, Азии и Европы, в том числе большинство стран в Юго-Восточной Европе. В Болгарии, создание института омбудсмена по инициативе гражданского общества, его усилия также является основой процесса принятия и реализации соответствующего законодательства.
Омбудсмен следит за управление государством и является сдерживающим фактором против злоупотребления властью, борьбе с коррупцией и произволом, без ущерба для прав человека. Это способствует восстановлению пострадавших от государства или его работников права и создает атмосферу уважения прав человека, гарантирующей автономии общества.
Институт омбудсмена полностью зависит от человека, его авторитет и способность убеждать. Омбудсмен избирается на человека, который политически посторонним, имеют профессиональную компетентность и большой социальный престиж.
Ударные механизмы Уполномоченного по правам человека являются непосредственно в области морали, авторитет и видимость. Обычно он проводит расследование на основании жалоб, но может начать это по собственной инициативе. Если этого не будет решен удовлетворительно в ходе расследования, омбудсмен может попытаться найти дружественное решение, чтобы исправить случаи плохого управления и удовлетворяет заявителя. Если попытка примирения не удалось, омбудсмен может делать рекомендации для разрешения дела. Если учреждение не принимает его рекомендации, омбудсмен он отражает специальные Zaklad. Производительность омбудсмена публикуются в периодических публичных отчетов, рекомендаций и выводов, наводят на размышления.
Омбудсмен является учреждением, которое выступает изложены в Законе омбудсмена значит, когда действие или бездействие нарушают права и свободы граждан, государственных и муниципальных органов и их администраций, а также те, кто несут ответственность за обеспечение общественного Услуги. В своей деятельности омбудсмен независим и подчиняется только Конституции, законов и ратифицированных международных договоров, в которых Болгария является стороной, руководствуясь личной совести и морали. Омбудсмен действует на основе правил организации и ее деятельности. Положение сделаны омбудсмен должен быть утвержден решением Национальной ассамблеи и опубликован в "Официальном вестнике".
Омбудсмен publichna.Toy будет помогать заместитель омбудсмена. Государственных и муниципальных органов и их администраций, лица и граждане обязаны предоставлять информацию, доверенную в их офис и оказания помощи омбудсмена в связи с жалобами и сигналы посылаются к нему. Омбудсмен и его администрации финансируется из государственного бюджета и / или других открытых источников. Топ омбудсмена офицера.
Омбудсмен избирается Национальным Собранием сроком на пять лет и может быть переизбран на ту же должность только на один срок. Омбудсмен избирается для болгарских граждан с высшим образованием, который имеет высокую целостность и право на избрание в Национальное собрание. Предложение для избрания омбудсмена может сделать депутатами и парламентскими группами. Национальное Собрание избирает Омбудсмена тайным голосованием. Заместитель омбудсмена избирается Национальным Собранием в течение одного месяца после назначения Омбудсмена, в своем предложении в течение пяти лет. Уполномоченный по правам человека вступил в должность после принятия присяги перед Национальным собранием. Выборы нового омбудсмена не позднее чем за два месяца до истечения срока действия мандата. Омбудсмен продолжает выполнять свои обязанности до вступления в должность вновь избранного омбудсмена.
Офис омбудсмена и заместителя омбудсмена является несовместимой с другой государственной должности, управленческие позиции в компании или юридического лица с некоммерческой и членство в политической партии или профсоюзе. Омбудсмен и заместитель омбудсмена может вести бизнес.
Омбудсмен и заместитель омбудсмена имеют право быть услышанными Национального собрания. Омбудсмен имеет иммунитета депутата. Неприкосновенность Уполномоченного может быть удален в соответствии с положениями и условиями, предусмотренными в депутаты.
Каковы полномочия Уполномоченного по правам человека?
• рассмотреть запросы от физических и юридических лиц;
• провести расследование и разобраться;
• вносить предложения и рекомендации по ее наблюдали учреждений и отдельных лиц устранить причины и последствия нарушений прав и свобод;
• посредником преодолеть признал нарушение прав и свобод человека;
• запрашивать и получать своевременную, полную и достоверную информацию из всех учреждений, подчиненных ему;
• иметь прямой доступ к поднадзорным организациям, вкл. посещать их заседания, дискуссии и других форумов;
• выражать свое мнение и сделать их достоянием общественности при рассмотрении дел, или вопросы, делать обобщения и выводы по своему усмотрению;
• уведомлять органы прокуратуры, в результате своих наблюдений и выяснил, что есть доказательства преступления;
• готовить и представлять ежегодный отчет перед парламентом;
• подготовить специальные доклады, в случае необходимости, а также информировать парламент случайным особенно тяжелых случаях игнорирование и нарушение прав человека.
Омбудсмен может действовать по своей собственной инициативе, если он считает, что не создает необходимых условий для защиты прав и свобод граждан.
Он имеет право на доступ к органам, их администраций и тех, кому доверили предоставлять государственные услуги, в том числе для участия в обсуждении и принятии решений по ним. запрашивать и получать от них своевременной, точной и полной информации публично выражать мнения и заявления, в том числе средств массовой информации.
Омбудсмен должен вести государственный реестр письменных и устных жалоб и их движения. Уполномоченный ежегодно представлять ежегодный доклад о своей деятельности в Национальное Собрание, которое является публичным и публикует ежегодный бюллетень о своей деятельности.
Претензии к омбудсмену может быть подано лицами без различия национальности, пола, политической принадлежности или религиозных убеждений.
Анонимные жалобы и сообщения, а также за преступления, совершенные более двух лет, не razglezhdat.Podavaneto жалобами к омбудсмену является бесплатным.
Поступило жалоб и вводится в регистр, регистр, следует отметить и принимать в каждом конкретном случае и его результаты tyah.Organite и лиц, на которых мнения, предложения и рекомендации Уполномоченного по правам человека должны рассмотреть их в течение 14 - дней и информировать Уполномоченного о принятых мерах.
Что может омбудсмен делать?
• Не дублируют функции органов государственной власти;
• не может предъявить иск от имени людей, которые относятся;
• не может представлять их интересы в суде или другом учреждении.
Может кто-то заказал омбудсмен?
В странах, действующих омбудсмена является, независимый орган, который финансируется за счет государственного бюджета и часто избирается парламентом. Он не принадлежит ни к одной из трех ветвей власти - законодательной, исполнительной и судебной - и в процессе своей деятельности не зависит от других государственных органов и учреждений
Омбудсмен действует на основе Конституции и закона. Это недопустимо, чтобы дать его приказы, даже парламент, который обычно выбирается.
Какие институты существуют?
Парламентский омбудсмен: вещание и несет ответственность перед парламентом государства и рассмотреть все нарушения гражданских прав и свобод, без ограничения (это типа учреждения действует в большинстве штатов, но редко связана с президентом);
Специализированные работы омбудсмена в некоторых конкретных областях (защита прав меньшинств, прав детей и т. д.).
Местные учреждения, такие, как омбудсмен: акт в некоторых регионах / муниципалитетах страны.
Европейский омбудсмен
Институт омбудсмена был создан Маастрихтским договором в 1992 году, первый европейский омбудсмен избирается Европейским парламентом в 1995 году
Европейский омбудсмен проводит расследование и сообщает о плохого управления в учреждениях и органах Европейского сообщества, таких, как Европейская Комиссия, Совет ЕС и Европейский парламент. Только суд и суд первой инстанции, выступающих в своей судебной роли не подпадают под его юрисдикцию.
Каждый гражданин Союза и любое физическое или юридическое лицо, проживающее или имеющее зарегистрированный офис в государстве-члене ЕС, может подать жалобу омбудсмену по почте, факсу или электронной почте.
Зачем это нужно, чтобы создать учреждение на местном уровне в Болгарии?
Граждане сталкиваются чаще всего с органами местного самоуправления, а не центральной. Вмешательство местного омбудсмена будет способствовать повышению эффективности работы института омбудсмена в целом. Создание местных омбудсменов дополняют реализации принципа местного самоуправления.
Опыт, накопленный в Болгарии установить местное учреждение является результатом усилий многих НПО, которые, безусловно, является достижением болгарского гражданского общества. В некоторых общинах такого типа учреждений были установлены правила, принятые муниципальными советами и другими на основе соглашений, меморандумов между НПО и мэров.
Законодательное регулирование местных омбудсменов для удовлетворения потребностей граждан и регулирует существующие социальные отношения в стране. В жалобе, или когда он или она решит, что органы государственного управления, местного самоуправления, а в некоторых случаях те, которые предоставляют государственные услуги через свои действия или бездействие нарушают права и законные интересы граждан.

5. Концепция совершенствования административных услуг в рамках «One Stop Shop"

Основной целью концепции является упрощение и совершенствование административных услуг для граждан и бизнеса путем реализации организационных принципа "одного окна", а также другие меры по совершенствованию административных услуг, а именно:
- Объединение концепций и стратегий для улучшения административных услуг и адекватного законодательства;
- Интеграция информации, процессов и услуг;
- Упрощение бизнес-среды;
- Развитие электронного правительства.
Следует отметить, что органы исполнительной власти перешли на широкое понимание организации административной службы организации принципа "одного окна", принятый в действующем законодательстве, термин "административные услуги" в широком смысле.
В это понятие термина "административные услуги" также используется в широком смысле, а именно отношения между администрацией и третьих лиц в связи с просьбами, чтобы удовлетворить законные интересы включают предоставление информации, документов и выполнять определенные действия. Концепция выступает за комплексное оказание услуг, а к югу Это означает, административные услуги с использованием интегрированной информационно как в администрации, так и между администрацией и / или юридических лиц предоставления государственных услуг на основе регистра информации .
Организационный принцип "одного окна" может быть определена как создание единого доступа к любым службам, но и через различные каналы доступа.
Два основных способа, в которых этот принцип, являются:
•  точки доступа в единую административную структуру
•  Доступ к нескольким "горизонтальной" администрации
Первая форма, изложенных в Законе административных услуг физическим и юридическим лицам. Административные единицы услуги (ЗАО), которые встроены во многие административные структуры. «Одного окна» в той или иной форме, с той или иной степенью развития была введена в большинстве центрального аппарата и региональных администраций. Во многих муниципальных органов власти давно установившейся практики для облегчения и оптимизации своих услуг через «информационных центров и служб", которая основана на организационный принцип "одного окна". Такой принцип работы создали "Информационное бюро предприниматель". Этот организующий принцип имеет решающее значение для улучшения бизнес-среды путем упрощения лицензирования, выдачи разрешений и регистрации.
Вторая форма встречается чаще для конкретных инициатив, связанных с осуществлением политики, такие как улучшение бизнес-климата. Интеграции услуг между администрациями, организациями или лицами предлагая возможность сосредоточиться на клиента, но это зависит от характера каждой службы и не всегда необходимым или целесообразным. Примером такой формы "одной остановки" в Болгарии информационные стойки, построенный агентство по МСП в целях облегчения процесса предоставления информации о регистрации новой компании и т.д.
Есть несколько шагов в развитии услуг через «одно окно» в большинстве случаев системы обслуживания должны пройти через каждую стадию развития, чтобы выйти в финал, где интегрированные услуги предоставляются несколькими администрациями поддержки осуществления различные политики, т. е. предоставляет услуги в форме «жизни эпизоды".
Развитие системы «одного окна» зависит от специфики отдельных администраций. Это может быть наиболее подходящим интеграции определенные услуги, но не все. Или просто интегрировать информацию об услугах, а не самих услуг. Основной принцип, которым необходимо следовать в том - что сделает этот процесс проще для клиентов.
Концепция «единого окна» ассоциируется с четким разделением функций фронт-и бэк-офиса. Пользователи получают доступ к услугам в различных формах, таких, как личные контакты, телефона, почты или электронных СМИ. "Менеджера, ответственного за клиента» принимает и рассматривает заявки на услуги и обеспечивает одно место для доступа к услугам. Это называется. «Фронт-офиса». После соответствующей формы будут завершены ", менеджер, отвечающий за клиента" относится к обрабатывать их в так называемый. "Бэк-офис". Когда документы готовы, они возвращаются к менеджеру, который передает их клиенту.
Преимущества создания системы «одного окна» администрации
Ожидаемые выгоды можно разделить на три категории:
Преимущества для клиентов
• Улучшение доступа к услугам - как в плане улучшения понимания их прав клиентов и повышение осведомленности о том, где и как получить услуги.
• Високо качество на предоставяните услуги – от гледна точка намаляване на личните разходи и времето за получаване на услуги, отношението и желанието за съдействие на служителите, предоставящи услуги на клиентите.
• Прозрачност и отзивчивост – ясни процедури за обслужване, съгласувани с клиента. Тази полза включва и подобрена комуникация по време на целия процес на обслужване по начин, по който клиентите да разполагат с информация относно етапа на обработване на съответното заявление, както и работа с отзивчиви служители.
• Развитието на гражданското общество ще насърчава клиентите да изказват мнението си за получаваните от тях услуги. По-конкретно ЗАО ще могат да създадат канали за регистриране на неудовлетвореност от обслужването, което би оказало допълнителен натиск върху администрацията за подобряване на обслужването. Ще се даде възможност за влияние на обществото върху решенията, изработвани и приемани в самата администрация.
Ползи за държавната администрация
• Изграждане на по-ефикасна организация – намалената административна тежест в резултат на по-ефективното организиране на дейностите ще намали разходите по обслужването в дългосрочен план и ще освободи средства за други дейности;
• По-голяма прозрачност при обслужването, която би могла да доведе до подобрен имидж на държавната администрация пред обществото;
• Подобрена координация между звената в рамките на административната структура и между отделните административни структури – както по хоризонтала, така и по вертикала, в посока на по-ефективно споделяне на знания, методи, средства и информация
• Подобрени механизми за комуникация и обратна връзка от клиентите,- което ще доведе до повишено участие на клиентите и техните представители (например НПО) в разработване на механизми на обслужване.
Антикорупционен ефект
Администрацията следва да работи за създаване на оптимална антикорупционна среда. Пресичането на прекия контакт между искащия услугата и извършващия услугата на експертно ниво ще подпомогне значително осъществяването на тази цел.
Изпълнението на Концепцията се гарантира от внесените изменения и допълнения в законодателството, пряко свързано с осъществяване на административното обслужване - Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за административно обслужване на физическите и юридически лица и др.
Въвежда се изискването всички административни структури, предоставящи услуги да:
• Изготвят “Харта на клиента”, в която се посочват стандартите за обслужване, отнасящи се до съответната организация и да я оповестят публично
• Измерват удовлетвореността на клиентите си
• Публикуват ежегодно детайлна информация за работата на организацията според стандартите си за обслужване и резултатите от измерванията на удовлетвореността на потребителите (като част от общия годишен доклад на организацията или като отделен документ)

4. E-Government стратегии

Подобряването на административното обслужване се обуславя от обществените нагласи и очаквания, недоволството на гражданите и бизнеса при контактите с администрацията по повод получаването на административни услуги и необходимостта от опростяване на бизнес-средата, доколкото съвременната администрация не функционира сама за себе си, а заради гражданите, отстранявайки максимално условията за корупция.
На 19.12.2002 г. в изпълнение на Стратегията за модернизиране на държавната администрация “От присъединяване към интеграция”, Министерският съвет на Република България прие Стратегията за електронното правителство и Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа “едно гише”.
Стратегията за електронното правителство е рамковият документ, на базата на който са създадени план, методология, правила, архитектури и други конкретизиращи нормативи. Главната цел на нейното приемане е да се организира и да се подкрепи на най-високо държавно равнище дългосрочният процес за реализация на електронното правителство. Стратегията очертава същността на електронното правителство и неговото значение за цялото общество, стратегическите цели за реализиране на електронното правителство, както и бъдещата организация и управление на процесите, свързани с тези цели.
Под електронно правителство най-общо се разбира предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса от страна на държавната администрация по електронен път и чрез използване на електронни технологии, с цел стимулиране участието в демократичния процес, улесняване живота на гражданите и опростяване на бизнес-средата. (Възприемаме понятието от Декларацията от конференцията в Брюксел на министрите, отговарящи за електронното правителство, ноември, 2001г.)
Електронното правителство обаче изисква значими ресурси. Досегашните инвестиции за модернизиране на информационните технологии в държавната администрация доведоха до съществени подобрения на националната и ведомствената информационна и комуникационна инфраструктура.В процес на доизграждане е Националната АТМ /Asynchronous Transffer Mode/ мрежа на държавната администрация. Изградена е интегрирана оптична комуникационна мрежа между министерствата и ведомствата на територията на София, като продължава разширяването на тази мрежа на територията на областните центрове. В много ведомства е налице добра организация и са привлечени добри специалисти за развитие на информационната структура и ефективно прилагане на съвременните информационни технологии.
Осигуреността с компютърната техника е приоритет в публичната администрация, но изостава степента на използването й. Липсва единна информационна среда в държавната администрация. Информационната среда във ведомствата е на различно технологично ниво. Решенията в областта на информационните технологии на отделните ведомства не са винаги координирани и това води до несъвместимост на системите. Има несъгласуваност по отношение на използваните термини, номенклатури и класификатори.
Изградени са над 120 национални регистри и информационни системи, като част от тях са достъпни по електронен път, но основен недостатък на националните информационни ресурси е липсата на интегрираност между тях.
Прилагането на новите технологии изисква непрекъснато придобиване на нови знания. Образователното ниво на служителите в държавната администрация е сравнително високо, но подготовката за използване на информационните технологии на голяма част от тях не съответства на изискванията на електронното правителство. В държавното управление трудно се привличат и задържат висококвалифицирани специалисти в областта на информационните технологии и управление поради по-привлекателните условия на заплащане и по-ясните перспективи за кариера в частния сектор.
Критичнитe фактори за успеха на електронното правителство са:
- Наличие на политическа воля;
- Осигуряване на необходимия финансов ресурс;
- Осъзната необходимост на обществото от развитие на е- правителство;
- Образователна и квалификационна подготовка, практически умения на човешките ресурси за участие в е-правителство;
- Осигуряване ангажираност на висококвалифицирани специалисти по информационните технологии;
- Ефективна обратна връзка.
За да се реализира целият потенциал на електронното правителство, е необходимо реформиране на администрацията, на управлението на бизнес процесите и на информацията. Изисква се промяна и в начина, по който служителите в държавната администрация мислят и действат, в отношението им към работата и в общуването с гражданите и с бизнеса.
Основната роля на електронното правителство е да отговори на нуждите на обществото от качествени и леснодостъпни административни услуги. Изграждането на електронното правителство се обуславя и от необходимостта да се намаляват корупционните практики. Услугите ще бъдат предоставяни по начин, място и време, удобни за гражданите и за бизнеса. Освен традиционните канали, за комуникация ще се използват и всички нови среди и устройства, като обслужването ще се извършва на принципа “едно гише”. Клиенти на услугите на електронното правителство са гражданите и бизнесът, както и държавната администрация. Услугите ще бъдат групирани в теми и събития от живота, описани с ежедневния език на гражданите.
Електронното правителство обхваща четири основни направления за комуникация и услуги:
- “Администрация – Граждани” – съвременни Интернет и интранет WEB базирани решения, съчетани с традиционните средства за осигуряване на широк достъп, които да водят до качествени промени в условията за комуникиране и предоставяне на услуги за гражданите.
- “Администрация – Бизнес” – съвременни решения, които оптимизират процесите и деловите отношения между администрацията и различните икономически субекти.
- “Администрация – Администрация” – развитие на информационните технологии в национален и междудържавен аспект, с оглед ефективно взаимодействие между различните административни структури.
- “Вътрешноведомствена ефективност и ефикасност” - организиране и оптимизиране на бизнес процесите, на отношенията “администрация – служители” и на комуникацията в отделните административни структури.
Правителството на Република България си поставя следните стратегически цели за електронно правителство:
- Предоставяне по електронен път на качествени, икономически ефективни и леснодостъпни административни услуги на гражданите и на бизнеса.
- Разширяване на технологичните възможности на гражданите и на бизнеса за участие в държавното управление.
- Създаване на организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на държавната администрация в с ответвие с принципите, нормите инай-добрите практики на Европейския съюз.
Основни направления за постигане на стратегическите цели на електронното правителство са:
- Предоставяне на електронни услуги на базата на съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите.
- Създаване на метаинформационна система, осигуряваща информационна среда за интегрирани административни услуги.
- Прилагане на Интернет базирани технологии за информиране, комуникация и услуги за гражданите и организациите.
- Развитие на техническата инфраструктура.
Общите принципи за успешното функциониране на електронното правителство произтичат основно от общите принципи за добро управление, залегнали в Стратегията за модернизиране на администрацията, както и принципите, утвърдени в Декларацията на министрите на страните от ЕС и страните кандидатки (Брюксел, 29 ноември 2001 г.), конкретизирани според спецификата на националните условия и характера на проектите.
- Фокусиране върху гражданите и бизнеса
- Равни възможности за достъп - услугите ще са леснодостъпни за всички. Особено внимание ще бъде отделено на хората със специални нужди (възрастни, инвалиди) и в неравностойно положение. Ще бъде предоставена възможност за избор на удобни канали за достъп до информация и услуги.
- Поддържане на система за стимулиране на гражданите и бизнеса – за да използват възможностите, предоставяни им от електронното правителство.
- Осигуряване на публичност и прозрачност на действията на администрацията.
- Пазарна ориентация
- Познаване на потребителя – изучаване и разбиране на потребителското поведение, идентифициране на търсените услуги, тяхното предоставяне и осигуряване, възможност за обратна връзка и въздействие.
- Партньорство с бизнеса – ползване опита на бизнеса в прилагането на новите информационни технологии за обслужване и комуникация с гражданите. За някои специализирани технологични функции на електронното правителство икономически по-изгодно е проектирането, внедряването и поддръжката, а в определени случаи - и финансирането да се възлагат на частни компании, притежаващи необходимия потенциал.
- Ефективност – съпоставяне на целите с непосредствените резултати и очакваните въздействия чрез системен контрол и оценка, както и осъществяване на коригиращи действия.
- Ефикасност – поддържане на добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати чрез стимулиране на лоялна конкуренция между компании, технологии и идеи.
- Технологична независимост – достигане на максимално високо ниво на независимост на електронното правителство от конкретни платформи, технологии, софтуер и компании.
- Критерии за изпълнение – да се ползва система от измерими ключови индикатори за установяване на резултатите от внедряването на отделните проекти.
- Детайлизация и поетапно развитие на очертания от визията и стратегическите цели модел на електронно правителство, като във времето се набелязват обозрими и изпълними проекти с ясен за обществото ефект.
- Идентификация и сигурност
• Идентификация на данните – определяне на собствеността върху данните, отговорността за тяхната достоверност, пълнота и актуалност, както и правилата за обмен на данните.
• Сигурност и защита на данните – осигуряване на максимална защита на обработваните и съхраняваните данни.
- Единен подход – всеки проект да отчита общия замисъл на стратегията и да се реализира като част от единна система; да се осигурява приемственост и изключване на дублирането на задачи в различните проекти.
- Еднократно въвеждане и многократно използване на данни, т.е.еднократно въвеждане на данни от оторизирания орган и многократното им използване съобразно законовите основания и съответните права на достъп.
Съответствие с приоритетите в ЕС. Във връзка с хармонизиране на административните практики в България с тези в ЕС приоритетно се автоматизират услугите, които са избрани като индикатори за оценка на електронното правителство. Някои от тези слуги са:
Административни услуги за граждани:
1. Подоходни данъци: декларации, уведомяване.
2. Услуги по търсене на работа при бюрата на труда.
3. Социални осигуровки, помощи за безработни, добавки за деца, медицински разходи, стипендии.
4. Лични документи (паспорти, свидетелства за управление на МПС).
5. Регистрации на МПС (нови, използвани, внесени МПС).
6. Подаване на документи за строителни разрешения.
7. Декларации към полицията (напр. при кражба).
8. Публични библиотеки (каталози, машини за търсене).
9. Свидетелства (за раждане, брачни и др.).
10. Дипломи за средно и висше образование.
11. Смяна на адресна регистрация.
12. Услуги, свързани със здравеопазването (интерактивни съвети относно наличността на определен тип услуги в различните болници; запазване на час за преглед).
Административни услуги за бизнеса:
1. Социални осигуровки за заетите.
2. Корпоративни данъци: декларации, уведомяване.
3. Данък върху добавената стойност: декларации, уведомяване.
4. Регистрация на нова фирма.
5. Изпращане на данни до Националния статистически институт.
6. Митнически декларации.
7. Разрешения, свързани с екологични изисквания (включително докладване).
8. Обществени поръчки.

3. Административная реформа

През последните десетилетия на XX век се забелязва засилено внимание към ролята и функционирането на администрацията в държавите навсяк¬ъде по света. Реформирането на държавната админис¬трация се възприема като изключително важно условие за преустройст¬вото на ролята на държавата в съответствие с новите задачи и условия на XXI век във всички развити страни. Административните реформи, проведени в Западна Европа и другите напреднали държави, показват редица общи черти и тенденции, които очертават основните изисквания към модерната администрация.
Промяната е постоянно състояние на модерната администрация. Съвременната държавна администрация непрекъснато е подложе¬на на предизвикателството на бързо променящите се национални и международни условия. Администрацията на всички нива на управле¬ние в модерните държави постоянно се намира в процес на усъвършен¬стване и приспособяване към заобикалящите я промени. Основни цен¬ности, засягащи ролята на държавата, ролята на пазарната икономика и ролята на гражданското общество, се състезават помежду си и успехът на материалното благополучие се търси в успешното им съчетаване.
Държавната администрация не съществува сама за себе си. Тя същес-твува, за да служи на държавата и обществото. Върху държавната администрация въздействат основните ценности на обществото, степента до която тези ценности са отразени в правната и държавно-политическата система на държавата, степента до която в обществото е постигнат консенсус върху тези ценности, и реалността, доколко тези ценности директно влияят върху действията на държавната администрация. Обществените проблеми и нужди съще¬ствено определят ролята на държавната администрация в съвременна¬та държава. Еднакво важни за съдържанието на държавната админист¬рация са промените в държавната политика, на икономическите проце¬си, на административните концепции и на административните струк-тури, на изискванията на гражданите. Модерната държавна админист¬рация е резултат на кумулативното развитие на политика, практика и теория.
Навлизането в XXI век отбелязва решителни промени в ролята на държавата, и в частност на публичната администрация в страните от света. Много от промените имат общи черти - те се явяват отго¬вор на сложна труднопредвидима ситуация, която надхвърля границите на отделните държави и структури. Икономическата, социалната и поли¬тическата реалност, която никога не е била лесна за разбиране, става нарастващо непредсказуема. Технологичната революция, която се извъ¬ршва в основните икономически области, влияе върху производството на стоки и услуги и се отразява на ежедневния живот в държавите, които могат да си я позволят, като в същото време ще оставят още по-назад бедните държави. Политически революции и други промени ще имат силно въздействие върху политическите и социалните организа¬ции. Базисната структура на световната икономика също се променя -тя се превръща в общество на големите икономически блокове, в систе¬ма от регионални бизнесблокове. Промените в едно отделно място предизвикват верижни реакции в реално време в много други части на света.
Нарастващата интернационализация, децентрализация, технически и технологически новости изискват гъвкавост и оперативност в организационните структури, във функциите, състава, моделите и методите на действие на държавната и местната администрация. Нови социални фактори влизат в сферата на администрацията. Процесите на реститу¬цията, приватизацията и развитието на пазарна икономика влияят съще¬ствено върху ролята и организацията на държавната администрация. Електронните технологии променят характера на държавната служба. Демографските структури налагат много сериозни изисквания към обслужването на населението. Появяват се непредвидени здравни и еколо¬гични проблеми. Изострят се социални, икономически, политически и етнически конфликти.
Промените в ролята и съдържанието на държавната администра¬ция трябва да се разглеждат на фона на нарастващата интернационализация и глобализация на обществените процеси.
Необходимостта от непрекъснати промени в държавната админист-рация предизвикват нарастването на значението на науката и образова¬нието в тази област. Как и доколко администрацията е готова да отгово¬ри за решаването на такива и много други растящи по брой, вид и значи¬мост проблеми е основна задача на научните и практическите изследва¬ния върху държавната администрация в развитите държави. Основните административни реформи, които се проведоха в напредналите страни през последните две десетилетия, всъщност не са приключили и няма да приключат. Те представляват един постоянен процес на усъвършенстване на администрацията и непрекъснатото й приспосо¬бяване към новите условия и задачи.
Основни цели на административната реформа.
Най-важните цели на административната реформа могат да се све¬дат към три основни:
1. Подобряването на дейността на държавната администрация и реа-лизирането на целите на държавната политика при най-ниски разходи и при упражняване на демократичен контрол. Това означава повишаване на качеството и производителността на публичната админист¬рация и намаляване на публичните (държавни и обществени) разходи.
2. Преосмислянето на взаимоотношенията между държавата и граж-даните - признаването и възприемането на факта, че гражданите са кли¬енти на държавната администрация. Независимо от отделните полити¬чески и бюрократични виждания и задачи, които се свързват с админи¬стративната реформа, нейната основна роля трябва да е посочена към задоволяването на обществения интерес и защита на правата на граж¬даните. Гражданите са своеобразен фокус и критерий за ценнос¬тите, които се целят с извършването на реформата. Модерната държава възприема и третира гражданина не като подчинен молител, а като кли¬ент на държавната администрация, който е ползвател на администра¬тивни дейности и услуги. Предоставянето на публични услуги на населе¬нието е основното и определящо предназначение на публичната адми¬нистрация - държавна и общинска.
3. Приспособяването на държавната администрация към извършващите се реформи в обществото. Стимулиране на структурната реформа чрез създаване на благоприятна правно-административна среда. Доближаването на държавната администрация до условията на ико¬номическата реформа и в частност „приватизация" на някои държавни административни дейности и прилагането в държавната администра¬ция на методи на частния мениджмънт. Държавната администрация трябва да се преустрои по начин, който да позволи тя най-пълно и ефек¬тивно да отговаря на изискванията на развитието на икономиката в условията на свободния пазар.
Наред с тези основни цели, съществуват редица други важни цели, които обслужват и се отнасят до всички или до някои от основните цели. Например усъвършенстването на правнонормативната основа на държавната администрация, което се разглежда като инструмент за подобряване на дейността на администрацията по осъществяването на изпълнителна власт с по-голяма „прозрачност" и по-богата съдържателност. Създа¬ването на подходящо законодателство в сферата на държавната служба и държавните служители е приоритетно и абсолютно задължително усло¬вие за добре работеща администрация. Развита законодателна уредба е необходима да регулира отношенията между държавата и гражданите, както и между държавния и частния сектор. Нормативната уредба тряб¬ва да осигурява и условията, които да налагат на законодателите и политиците предварително да предвиждат и обосновават какви ще са разходите на държав¬ните дейности и как програмите, които произтичат от техните решения, ще бъдат управлявани в икономически смисъл.
Една от основните задачи на административната реформа е добли-жаването на държавната администрация до условията на икономическа¬та реформа - прилагането в държавната администрация на методи, близ¬ки до икономическите методи на пазарната икономика, и приспособя¬ване на държавната администрация към изискванията на структурната реформа. Държавната администрация трябва да е в състояние да поеме нови задачи, произтичащи от новата роля на държавата в условията на пазарна икономика. Общо изискване е въвеждането на по-конкурентен, оперативен, основан на договаряне стил на взаимодействие между отделните нива на администрацията, между вземащите решения институции и оперативните звена и между звената, които извършват административ¬ни услуги, независимо дали са държавни или частни.
В административната дейност и извършването на административ¬ни услуги за населението вниманието трябва да се измести от униформеното, понякога формално, извършване на административни действия върху предоставянето на по-голям избор за гъвкаво предлага¬не на услуги съобразно нуждите на гражданите въз основа и в рамки и условия, определени от закона.
Гражданите се явяват потребители на платени административни ус¬луги. Услугите са платени, независимо от източника на финансови ресурси и начина на предлагане - от бюджета, от заплащане на такси или друг вид плащане. Те имат съответна стойност (цена) и качество, които след¬ва да отговарят на изискванията на гражданите и организациите като потребители и данъкоплатци. Поради това, потребителите на публични услуги трябва да бъдат защитени срещу евентуално несъответствие в съотношението цена - качество. Това води и до изискване за усъвършен¬стване на механизма за жалби и обезщетения на гражданите за некачес¬твени или неоправдано скъпи административни услуги.
Въвеждане на свързан с горното принцип на еднократно заплащане на публичните услуги, като заплащането трябва да се разбира в широк смисъл, включително „заплащане" по косвени начини, като разходи от социални фондове или разходи на изрични бюджетни пера, а не непре¬менно заплащане от гражданите. Трябва да се подготви методика за обоснован избор в кои случаи услугите следва да се заплащат пряко от гражданите и в кои - чрез държавния бюджет или от други институции и фондове.
Във връзка с икономическите измерения на административната дей¬ност и предоставянето на услуги на гражданите административната ре¬форма изисква:
- да се подобри, или да се създаде ново законодателно регулиране на отношенията между държавния и частния сектор;
- да нарасне връзката между държавния и частния сектор на прак¬тика;
- в някои сфери да се раздели административната дейност по вземане на решения от оперативната дейност по извършване на административни услуги;
- да се въведат критерии за дългосрочна оценка на взетите реше¬ния в държавната администрация;
- да се въведат изменения в стимулите при работата на държавните служители, като по-често се прилага институцията на материалните награди, свързани с крайните резулта¬ти от извършваната работа.
Трябва да се въведат методи на съвременния мениджмънт и механизмът на конкуренция и договорното начало, като например: „приватизация" на някои държавни дейности - създаване на добре работеща система за възлагане и изпълнение на държавни поръчки на конкурсна основа; преразглеждане на институцията на концесиите; използване на договорна система за извършване на обществени услуги от частни или държавни фирми; прилагане на различни системи за субсидиране на администра¬тивни услуги от страна на държавата; прилагане на съвременни мениджърски методи и техники за оценка на ефективността на действащите административни институции; прилагане на съвременни методи за въвеждане, усвояване и оцен¬ка на нововъведенията в административната дейност.
Структурата на държавната администрация трябва да отговаря на промяната в ролята на държавата и нейните задачи в новите условия. Трябва да бъдат определени функциите, задачите и обхватът на държав¬ното управление и едва тогава да се направи фактическото разпределе¬ние на компетентността и функциите между отделни органи и звена на администрацията и да се прецени какви и колко органи и длъжности ще са необходими за осъществяването на тези функции. Някои задачи мо¬гат да се изпълняват от съществуващи и действащи административни органи, за други е необходимо да се развие нов тип администрация. Трета възможност е някои дейности да се изземат от публичния - държа¬вен и местен - сектор и да се възложат на частния сектор (чрез система¬та на концесии, държавни и местни поръчки и пр.). Четвърта възмож¬ност е да се приложат „пазарни" подходи и „пазарни" процеси в публич¬ния сектор.
Държавната администрация трябва да е в състояние да поеме зада¬чите, произтичащи от новата роля на държавата в условията на пазар¬на икономика. Мястото и ролята на държавата и нейната администра¬ция в реституцията, приватизацията, инвестиционния процес, търговс¬кото, данъчното и банковото дело са въпроси, свързани с администра¬тивната реформа: Как и доколко държавата може и трябва да се намес¬ва в икономическата сфера при пазарната икономика? Какъв е балансът на взаимоотношения между държавата и частния сектор? Какъв трябва да бъде обхватът на държаното регулиране в областта на икономиката? -и много други. Държавата трябва да реши какво иска и какво може да запази като държавна дейност, която да се осъществява от държавната администрация, и какво да предостави на частния сектор и на пазарни¬те механизми на регулиране. Пак на тази плоскост трябва да се решат проблеми, отнасящи се до възможности за разтоварване на държавната администрация от възлагането им временно за извършване от частния сектор при използване на формите на концесиите и на държавните и общинските поръчки. За да може държавната администрация да се при-способи към условията на пазарна икономика, тя трябва да съобрази своята организация, правомощия и методи с изискванията на икономи¬ческата реформа. Новото устройство на държавната администрация не може да се формулира, преди да се разбере колко, докъде и какви дейно¬сти и функции държавата оставя за себе си.
Разпределението на функциите в държавната администрация тряб¬ва да отчете и следните основни направления:
- отделяне на дейността на администрацията по вземане на реше¬ния от оперативната дейност по извършване на административни услу¬ги;
- отделяне на търговската от административната дейност на държа¬вата;
- отделяне на публичната от частната собственост;
- практическо отделяне на държавната от общинската собственост;
- постепенно отделяне на социалните фондове от държавния бюд¬жет;
- изясняване и конкретизиране на функциите на всяко звено в държавната администрация на основата на приети закони и други нор¬мативни актове;
- делегиране на правомощия на по-ниските равнища в йерархията;
- децентрализиране на вземане на решения;
- структурни промени и оптимизиране на числеността на персонала.
Усъвършенстването на контрола в администрацията е глав¬но в следните насоки:
- последователно усъвършенстване на всички форми на държавен контрол във финансовата сфера, производството, търговията и другите сфери;
- усъвършенстване на системата на съдебния контрол върху адми-нистрацията, разширяване на приложното поле на административното съдопроизводство;
- усъвършенстване на ролята на Сметната палата;
- усъвършенстване на процедурите по проектирането, съставянето и упражняването на държавния бюджет;
- развитие на системата на вътрешноведомственото планиране, бюджетиране и контрол;
- осигуряване на прозрачност на администрацията и усъвършенства¬
не на системата за информиране на гражданите.
Усъвършенстване на системата на държавната служба и държавни¬те служители става основно чрез:
- създаване на законодателство за държавната служба (закон за държавните служители и друго основно и вторично нормативно регулиране);
- въвеждане на конкурсна система за подбор на някои категории държавни служители;
- нова система за заплащане, включително изменения в стимулите при работата на държавните служители, свързани най-вече с крайните резултати от извършваната работа;
- система за растеж в кариерата, отчитаща не само стажа, но и кон-кретните постижения;
- утвърждаване на нова етика на държавните служители и система за самоконтрол в администрацията;
- системи за осигуряване и пенсиониране на държавните служите¬ли;
- държавно наблюдавана или държавно организирана система за обучение и подготовка на държавни служители.
Преосмислянето на новата роля и формите на взаимоотношение на държавата с частния бизнес и с гражданите трябва да се постави и в аспекта на новия свят, който се развива наоколо. Въпросът за ролята, съдържанието и организацията на държавната администрация трябва да се разглежда на фона на нарастващата интернационализация и глобализация на обществените процеси - икономически, политически, со¬циални, технологически и т.н.
Фактори и ограничения при реформирането на държавна админист-рация.
Основните проблеми на административната реформа у нас, въпре¬ки че техните прояви са засилени в многократна степен от политическа¬та и икономическата обстановка на предходния период, не се различа¬ват от проблемите, пред които е изправена държавната администрация и в другите държави по света.
Някои от най-значителните фактори, които имат отношение и въздействат върху съвременното състояние на публичната администра¬ция понастоящем, са:
- засилващи се промени във всички сфери на живота на
обществото;
- политически противоречия;
- бърза и рязка социална диференциация на населението, спадане на стандарта на живот за големи слоеве на населението, финансова неста-билност на държавата и банките;
- промени в технологиите, икономиката и организацията на производство и търговия;
- нарастваща интернационализация в икономиката, полити¬ката и правото;
- осъзнаване колко важни са за гражданите и за бизнеса ефикасност¬та и ефективността на административната дейност;
- изискванията за защита от неправилни и незаконни действия на администрацията и за равноправни и достъпни начини за обезщетение при такива действия;
- сложност на задачите, поставени пред държавната и местната ад-министрация, при които, дори и целите да са точно определени, поняко¬га е трудно да бъдат намерени ефикасни решения (например борбата с престъпността, подобряване на жилищната политика и пр.);
- използване и на участници от частния сектор за произвеждане на административни услуги.
Административните промени в преходния период се извършват в социална среда, която сама по себе си също търпи изменения, като:
- исканията и очакванията на хората, породени от безработица, нисък жизнен стандарт и пр.;
- засилен контрол от страна на населението и средствата за масова информация към държавната и местната администрация;
- по-ниска степен на търпимост;
- повишени изисквания за по-добро качество на административна¬
та дейност и по-голям избор на административни услуги.
Най-големите недостатъци на държавната администрация, ре-гистрирани в по-голямата част от страните, провеждащи администра¬тивна реформа, които се проявяват понастоящем у нас, са:
- държавната административна система не е ефикасен дистрибу¬
тор на ресурсите;
- държавната администрация не е ефикасен производител на адми-нистративни услуги за населението в тяхната цялост;
- администрацията е съсредоточена повече върху спазването на про-цедурите, отколкото върху постигането на целите (все още спазването на процедурите се счита за по-важно от постигането на резултати в адми-нистративната дейност и административният и съдебният контрол са съсредоточени върху преценка на процедурите, а не на резултатите);
- много държавни служители са дезаинтересовани от резултатите на административната дейност;
- икономически тежести са възложени върху гражданите и бизнеса;
- размерът и сложността на задачите надхвърлят възможностите на традиционната администрация;
- политизацията в държавата създава конфликти между различни¬те нива и органи в системата на държавната и местната администра¬ция (например кмет и правителство или кмет и общински съвет са от различни политически групировки).
Допълнително други недостатъци се забелязват в някои страни:
- значително раздалечаване между законовата уредба и нейното практическо прилагане;
- нестабилни административни структури като своеобразно продъл-жение на чести реорганизации;
- засилена ведомственост при намалена междуведомствена и междусекторна координация;
- централизация на решенията и липса на яснота за делегирането на правомощия на по-ниски равнища в администрацията;
- недостатъчен системен контрол и оценка на резултатите от дей¬ността на администрацията;
- недостатъчно изяснени правомощия на местната администрация и малки финансови възможности за реализиране на самостоятелна дей¬ност;
- арогантност на администрацията, противопоставяне на служите¬ли и граждани;
- корупция в държавната администрация.
Ограничения възникват и относно възможностите на пуб¬личната администрация да удовлетворява своите собствени критерии за изпълнение. Администрацията като специфична система за производ¬ство на обществени блага и услуги може просто да не е в състояние (поради липса на финансови средства, квалифицирани кадри, политическа или социална изолираност) да отговори на новите задачи, които държав¬ната политика и законодателството поставят пред нея.
Възможно е последните години на финансови ограничения също така да са деморализирали административното обслужване на населението и да са понижили неговото качество. Те може да са станали причина и за намаляване на възможността на държавната администрация да привлича и задържа на работа висококвалифициран персонал.
Настоящите административни реформи са силно повлияни от бюджетни съображения и трябва да отчитат факта, че дейността на държавната администрация се осъществява в условията на ограничени финанси.
Ефективността на дейността на държавната администрация е от основно значение за модерната държава. Но прекаленото концентрира¬не върху разходи и резултати от дейността на държавната администра¬ция може да доведе до изкривени, социално неудовлетворителни реше¬ния и да предизвика неблагоприятни и нежелани странични действия като например:
- разходите могат да излизат извън бюджета и да бъдат трудно контролирани;
- нивото на административните услуги като количество и качество може да спадне;
- цената на административните услуги и услуги за гражданите може да се увеличи;
- дерегулацията и приватизацията могат да създадат обстоятел¬ства, които да наложат някои форми на нова намеса от страна на държа¬вата;
- поощряването и развитието на частния сектор може да бъде заба¬вено, и т.н.
Друго сериозно ограничение, което трябва да се вземе предвид, е свързано със заплахата от незаконни действия на администрацията. Колкото повече гражданите и бизнесът са зависими от административ¬ни актове и действия, толкова по-голяма е възможността за злоупотреба с административна власт. Създават се условия за „административен рекет", при който административните органи могат да изискват „бла¬годарност" от страна на гражданите за действия, който те са длъжни да извършат по закон.
Използването на договори за извършване на административни дей-ности и услуги създава нови форми на търговски отношения между държавната администрация и частния сектор, както и между частните производители и гражданите. Това може да има своя отрицателен ефект върху отговорността за извършване на административни услуги, върху качеството на предлаганите услуги, а в дългосрочна перспектива то мо¬же да се противопостави на целите на държавната политика, на функцио¬нирането на държавната администрация, а оттам - евентуално и на задо¬воляването на нуждите на гражданите.
Законодателната основа на концесиите и възлагането на държавни¬те поръчки може да изиграе много важна положителна или отрицателна роля при удовлетворяване изискванията на реформата. Интернационализацията се превръща в неотделим фактор при разработването на стра¬тегията на административната реформа.
Трите основни направления, в които интернационализацията въздейства върху публичната администрация вътре в страната, са след¬ните:
- нарастващата динамика на всички страни и елементи на интерна-ционализацията, т.е. нарастващото влияние на другите страни и на межд-ународните институции върху националната политика на отделната страна и нарастващият респект, който националната политика изразява към международната политика и особено към икономическите й пред¬ложения;
- еднаквост или подобие на проблемите, които съществуват в раз-личните страни, и оттам нарастване на въпросите, които се обсъждат в международен план и на международни срещи на правителствено ниво, например борба с тероризма, изграждане на градовете, изхранване на населението, нови административни технологии, и др;
- изисквания към публичната администрация да измени и пригоди съществуващите институции, процедури и техники, за да съответстват на подобни структури в другите страни или международните организации и така да се осигури междуинституционна връзка и обща политика на международно и надправителствено ниво.
Подходи и стратегии към административната реформа.
Съществуват много и различни подходи към проучването, разбира¬нето и реформирането на държавната администрация. Един от тях е да се изследва нейната организационна структура, институционните меха¬низми, органите, службите, взаимоотношенията между тях. Друг начин е тя да се свърже със законодателната дейност и политиката. Към адми¬нистрацията може да се подходи от гледна точка на държавната служба и държавните служители. Изследването на социално-политическия, ико¬номическия и културния контекст на отделно административно ведомст¬во е също полезен подход за по-ясното възприемане на съотношението на частите в единната административна система. Административната практика и изпълнителските дейности са важни отправни моменти за оценка на ефективността на администрацията, качеството на вземането и изпълнението на решенията, съответствието между правомощия и нуж¬ди. За публичната администрация може да се говори в пари, а също и в числа. Могат да се изброят още много начини, по които да се пристъпи към материята на публичната администрация. Но винаги първият и най-важният фактор ще бъдат хората.
В днешно време публичната администрация във всяка държава е огромна организация, обхващаща дейностите буквално на милиони служители и засягаща многобройни страни от всекидневния живот на всеки гражданин. Голямото разнообразие на методите на администри¬ране в различните страни и местни територии е отличен пример за бо¬гатите възможности в административното устройство, организация и дейности. Демокрацията, както и администрацията, не може просто да бъде изнесена от една страна и внедрена в друга. Но опитът на демок¬ратичните институции, на ефективността на работещите структури и механизми може да бъде споделен, анализиран и използван в съответ¬ствие със спецификата на националните и местните условия.
Административната реформа може да приеме различни форми, кои¬то обикновено се прилагат кумулативно. Например.
Регулативна реформа или „реформа в регулативните техники". На първо място тя включва усъвършенстване на законодателството и дру¬гите регулативни механизми, отнасящи се до държавната адми¬нистрация. Второ, тя включва опростяване на регулативните форми и процедури. Трето, намаляване на стриктно регулативната функция на държавата и заменянето й там, където е възможно, с механизми на па¬зарната икономика.
Структурна реформа. Структурната реформа не е само в икономи¬ката. Структурна реформа се извършва и в администрацията, където по съображения за адекватност и ефективност се извършват промени във функционалната и в организационната структура на държавната адми-нистрация. Неправилна е практиката обаче нововъзникнали функции на държавата да се удовлетворяват непременно чрез създаване на нови държавни административни институции и звена, като при това стари¬те, опразнени вече от съдържание институции често продължават свое¬то съществуване.
Съществуват три основни стратегически алтернативи за развитие на реформата:
Стратегия на тоталната промяна - започване и осъществяване на реформата едновременно и паралелно във всички звена на административната система и по всички направления на реформата. Тази страте¬гия дава най-бързи и трайни резултати, като може да се разчита на най-голям общ ефект. Недостатък е необходимостта от големи разходи - фи-нансови, човешки, организационни и други. Тази стратегия изисква го¬леми разходи, независимо от състоянието на икономиката, и едновремен¬но налага концентриране на големи ресурси.
Селективна стратегия - развиване на реформата само в отделни сфери на дейност на отделни равнища и за избрани направления на реформата. Недостатък е продължителността на така организираната реформа и нарушаването на синхрона между отделните елементи на административната система.
Комбинирана стратегия - постепенно и поетапно развитие на промените, с цялостно обхващане на системата и постигане на резултати в най-важните елементи на реформата.
Интернационализацията и приближаването на националното зако-нодателство и административна практика към европейското право и международната административна практика е важен аспект при разра-ботването на стратегията на административната реформа.
Опитът на Европейския съюз. Прилагане на принципите на Бялата книга за интегриране в Европейския съюз в сферата на съответното законодателство и интегриране за административното обслужване на свободното движение на стоки, капитали, хора и други, което за нас оз¬начава сближаване на законодателството и административната прак¬тика с тази на страните от ЕС.
Опитът на ЕС може да се използва конкретно предимно при очерта¬ване на предстоящите задачи на държавата, свързани със следното:
- по-ясно разбиране в кои сектори и къде могат да бъдат използва¬ни държавната, частната или смесената форма на извършване на адми-нистративни услуги, както и как държавният и частният сектор могат да си взаимодействат;
- по-добри начини за измерване и оценяване на изпълнението на административните дейности и услуги и осигуряване на отчетност и контрол;
- по-тясна връзка между нормотворческия процес и процесите на вземане на конкретни решения в администрацията;
- приближаване на националното ни законодателство до
законодателството на Европейския съюз.
Критерии за достигане на ново равнище на администрацията при осъществяване на административната реформа са:
- качеството на административното обслужване;
- устойчивост на административната система;
- икономичност на административната система;
- адаптивност на административната система към европейските
структури.
Публичност на административната реформа.
Много важен елемент на административната реформа е нейната пуб-личност. В гражданското общество в информирането на гражданите и формирането на отношението им към реформата на държавната адми-нистрация могат да се прилагат поотделно и в комбинация редица меха¬низми:
- Активно използване на средствата за масово осведомяване -печат, телевизия и радио.
- Използване на съществуващите форми за отчитане и реагиране на проблемите на гражданите чрез системата на сигналите, жалбите и молбите на гражданите, административното съдопроизводство и други институции.
- Използване на формите на социалното партньорство за отразява¬не на интересите на организираните служители и работодатели чрез профсъюзите.
- Използване на научните работници и институции като академич¬ни рецензенти на дейностите по административната реформа и източ¬ници на нови идеи и предложения.
- Формиране на „прозрачна" администрация чрез предоставяне на достъп на гражданите до информация в администрацията чрез леснодос¬тъпни техники и технологии.
- Предоставяне на информация за откритите решения на админист-рацията с помощта на информационни мрежи от типа на Инфотел, Интернет и др. подобни за всички интересуващи се у нас и в чужбина.
- Оповестяване на ежегодния отчет за състоянието на администра¬цията и хода на административната реформа, и др.
Преосмисляне на държавната администрация
Модерната държава, за да може успешно да изпълнява ролята си за осигуряване икономическо и социалното благоденствие в страната, е пос-тавена пред необходимостта да преосмисли основни институционни и функционални характеристики на администрацията, като:
1. Централната държавна администрация - правителството - трябва да се концентрира върху осъществяването на процес на ефективна държавна политика, включваща инициативата, формулирането, оценката и подсигуряването на изпълнението на тази политика. Вместо да взема конк-ретни решения и да се старае да се намесва оперативно в управлението на отделните сфери и отрасли, правителството трябва да се съсредоточи върху изработването на съответна държавна политика в отделните отрас¬ли - здравеопазване, образование, социално осигуряване, индустрия, зе¬меделие и др. Това изисква изграждането на различни институционни механизми.
2 Децентрализация на държавната дейност. Тенденцията към нара-стваща децентрализация на държавното управление има много и различни прояви в условията на демократизация и участие на гражданите. Областите и общините могат да бъдат в много по-добро положение, отколкото централното пра¬вителство, по отношение на техните способности да приспособят и наго¬дят цялата администрация към реалните нужди на тяхното население, а по този начин и да използват ресурсите по-ефективно. Съвременната тен¬денция към децентрализация съживи интереса към местното управление - демократизация, административна ефективност, икономическо развитие и мобилизация на ресурсите на местно териториално ниво. Вниманието особено се фокусира върху ролята на общините за създаването на терито-риални модели на икономическо развитие. Новата роля на общините за¬силва тенденцията те да придобиват все по-голяма независимост. Такава тенденция, колкото и противоречиво да изглежда на пръв поглед, подпо¬мага задачите на централната държавна власт. Тя дава възможност фун¬кции от национално значение, като тези на икономическото развитие и използването на ресурсите, опазването на околната среда, пре¬дотвратяването на етнически и други конфликти, да се изместят надолу, до нивата, които са по-близо до населението.
3. Държава, изградена като „мрежа", а не като „пирамида".
Самата държавна администрация за настоящия период запазва характера си на пирамида, в смисъла на ясно очертани линии на компе-тентност, ръководство, подчинение, контрол и отговорност. Появява се обаче тенденция в най-развитите държави да заменят сега съществуващата йерархическа пирамидална структура на държав¬ната организация със структура, която има схема на „мрежа". Един от големите проблеми е как да се оптимизират ограничените ре¬сурси и това може да бъде постигнато по-добре чрез използване на заед¬но работещи и вътрешно свързани мрежи от институции, което допри¬нася за подобряването на координацията и подпомага усилията да се постигне икономия на суровините и на използването на енергията. Тра¬диционните йерархически пирамиди на държавната администрация създават условия за бюрократичност, скованост, липса на гъвкавост, инерция, безплодни спорове относно властта и правомощията, бавност, повторения и дублиране на дейности, и най-важното – нерационално използване на ресурсите.
4. Развиване на връзките между различните нива и отрасли на държавното и ме¬стното управление. Управлението на мрежите и устройствата, които ще свързват централното държавно ръководство със силно децент-рализираните области и общини, както и стимулирането на процеса на изработване на държавна политика за всеки отрасъл, изисква създаването на специфични възможности за адми¬нистрацията, която ще осъществява връзката между централната и мес¬тната власт, както и между отделните административни зве¬на на едно и също ниво. Това не е въпрос само на по-добра координа¬ция. Това е развитие на идеята, че целите на публичната администрация могат да бъдат постигнати само чрез комбинираните действия на раз¬лични институции и органи.
5. Гъвкави организационни модели. Старите организационни струк¬тури от типа на „идеалната бюрокрация" на Вебер не могат да се запа¬зят в условията на несигурност и непрекъснати промени в сегашната ситуация. Новите условия изискват гъвкави структури, които позволя¬ват на организациите да се адаптират по-лесно и непрекъснато в съответствие с продължаващите изменения. Матричните организаци¬онни структури, които не са стриктно определени и които се създават под влияние на опита на другите страни за изпълнението на отделни специфич¬ни проекти, са много по-подходящи и по-ефективни. И сега съществуват примери за такива „корпорации" в бизнеса, които представляват ком¬бинация от десетки фирми, които се обединяват да постигнат някаква пазарна цел или да се възползват от възможността за технологическа инвестиция и след като целта бъде постигната, връзката между тях пре¬става да съществува. В много развити страни такива „корпорации" в административната дейност се използват на общинско или областно ниво за решаване на проблеми, които засягат повече от една територи¬ална единица.
6. Нов управленски стил в публичната администрация. Формалните организации и процедури са необходими за функционирането на пуб¬личната администрация, но крайното изпълнение е свързано с активен мениджърски стил. Новият тип мениджър в администрацията отго¬варя на неговата позиция като един от „играчите" в обществените проце¬си, който непрекъснато се договаря с други участници. Той трябва да е в състояние да забележи, отдели и да се съсредоточи върху стратегичес¬ките проблеми, да действа децентрализирано. Мениджърът в публичния сектор трябва да напомня на мениджъра в бизнеса. Обучението на публичните мениджъри трябва да бъде планов процес за подготовка и задълбо¬чена професионална специализация, съответстваща на спецификата на публичния сектор. Мениджмънтът в публичния сектор има особен ха¬рактер. Той се различава от мениджмънта в другите сектори на икономи¬ката и тази негова специфика трябва да се изучава основно във връзка с обучението и административната практика
7. Преоценка на персонала. Институцията на държавната служба и държавните служители трябва да отговаря на новото развитие в публич¬ната администрация. Държавната служба, и въобще подборът и издига¬нето на персонала, трябва да бъдат изградени на базата на изцяло модер¬ни професионални критерии, на добра информация и пълна ангажираност, да бъдат добре категоризирани, да бъдат оценявани в зависимост от реалното изпълнение на задълженията и задачите, да се предвиждат възможности за продължаващо обучение и квалификация.
8. Внимание към гражданина. Преосмисляне на публичната ад-министрация означава най-вече даване на реална власт на гражданите, осъзнаване, че те са „клиенти" в публичния сектор. Държавната служба трябва да придобие истинското си значение, че тя е институция за об¬служване на гражданите, поради което тя трябва да отговаря и да се приспособява към реалните нужди на гражданите, да разпознава и опре¬деля тези нужди с внимание, да отговаря пред гражданите, като акцентът се поставя върху това, какъв е резултатът от административното дейст¬вие или решение за гражданина.
9. Учрежденска административна култура. Предвижданите из¬менения в структурата и стила на публичната администрация ще продъл¬жат дълго време и ще изискват постепенни и много внимателно избра¬ни действия и поведение. В тази обстановка е много важно да се изгра¬ди учрежденска административна култура, която да въздейства за промяна в ръководството, позициите, мненията, поведения¬то, отношенията и „митовете", които биха могли да затруднят тази промяна. В административните организации трябва да се създаде атмосфера, която да насърчава нововъведенията, в която традиционната логика да може да бъде оспорвана, където грешките на новото да не бъдат отрича¬ни, а да се използват за придобиването на опит при търсенето на по-ефективни пътища.
10. Доверие. Издигане на авторитета на държавните институции при
спазване на принципа за разделяне на властите. Доверието в публична¬
та администрация трябва да бъде възстановено. В много страни дове¬
рието в държавната администрация е разрушено поради неговата
неефективност, безпомощност, бюрократичност. Много често държав¬
ната служба се свързва директно с нейната неефективност. Доверието в
администрацията е фундаментален въпрос, когато „интелигентната"
държава трябва да изпълни сложните и деликатни задачи на бъдещето.
Ако държавата и гражданите трябва да работят като участници в един и същ процес, като „играчи" от един и същ отбор, отношенията между тях трябва да се градят върху взаимно доверие. Много важно условие за това е държавните служители да чувстват, че тяхната работа се оценя¬ва и приема положително от населението.
11. Интернационализация. Приближаване на националното законо-дателство и административна практика към европейското право и принципите на международната административна практика.
12. Регионализация. Регионализацията е модерен подход на изслед-ване, въздействие и използване на обществените и природните системи в тяхната връзка. Най-общо регион означава част от земната повърхност - територия, която има сравнително хомогенен характер по отношение на история, икономика, растителност, население или други подбрани ха-рактеристики, обединени от стремеж за постигане на определени общи за тази територия цели. В последните години в Европейския съюз, а и в цяла Европа, се налага тенденция към регионализация, която се проявя¬ва както в микро, така и в макро мащаб. Регионализацията разчиства пътя пред по-нататъшна интеграция на страните от Европейския съюз по формулата, която може да се синтезира като „развито местно само¬управление - силни регионални структури - национални държави, загу¬били монополните си позиции в обществото - интегриран и проспериращ Еврпейски съюз". Регионалният подход се разглежда колкото като инструмент за местно териториално въздействие, така и като инструмент за решаване на глобални проблеми. Двете катего¬рии системи - обществени и природни - имат глобален характер в ма¬щабите на страната и съответно конкретни регионални измерения в дадена територия, надхвърляща и несъвпадаща с границите на съот¬ветни държави. Силно изразената тенденция на регионализация пре¬връща регионите в предпочитани партньори на европейската сцена, а регионалните програми - в предпочитани форми на сътрудничество, субсидиране, инвестиране и развитие. Регионите се очертават като бъдеща транскултурна и транснационална форма на организация и коопери¬ране, за постигане на общи цели в икономическото, културното, полити¬ческото и административното развитие на общностите на определена територия. Тенденцията е към установяване на силни регионални струк¬тури, със собствени нормотворчески правомощия и широка компетент¬ност, със собствени финанси и оглавявани от избран от населението орган. Регионалните структури се възприемат като транснационални форми на организация и администрация, за сметка на които национал¬ните държави губят или отслабват част от суверенитета си. В национа¬лен мащаб регионалните структури се разполагат между централното ниво на държавно управление и общините.

2. Современные проблемы государственного управления

Нарастващата интернационализация, децентрализация, технически и технологически новости изискват гъвкавост и оперативност в организа-ционните структури, във функциите, състава, моделите и методите на действие на държавната и местната администрация в модерната държа¬ва. Процесите на реституцията, приватизацията и развитието на пазар¬на икономика влияят съществено върху ролята и организацията на пуб¬личната администрация. Нови социални фактори навлизат в сферата на администрацията. Електронните технологии променят характера на държавната служба. Демографските структури налагат много сериозни изисквания към обслужването на населението. Появяват се непредвиде¬ни здравни и екологични проблеми. Изострят се социални, икономичес¬ки, политически и етнически конфликти.
Съвременните тенденции в държавната и местната администрация следват две основни насоки за подобряване на адми¬нистративните дейности и предоставяне на административни услуги на населението.
Първата тенденция е повишаване качеството на дейността на публичната администрация чрез:
- подобряване на управлението на човешките ресурси, включително усъвършенстване на държавната служба и щата;
- набиране на кадри за администрацията на основата на професио-налната квалификация и подходящо заплащане;
- ефективна и икономична структура на административните орга¬ни, съответствие между функциите и структурата на органите;
- подобряване на връзките за ръководство, контрол, сътрудниче¬ство и координация между отделните административни звена;
- въвличане на служителите във вземането на управленските решения;
- гъвкав административен контрол, съсредоточен предимно върху стриктно постигане на резултати от административните дейности, а не само спазването на стриктни процедури;
- въвеждане на нови информационни технологии;
- подобряване на обратната връзка с гражданите относно качество¬то на извършваната административна дейност;
- усъвършенстване системата на съдебния контрол върху админи-страцията.
Втората тенденция е засилване на взаимодействието между държав-ния и частния сектор и извличане от страна на държавата на по-голяма полза от частния сектор, чрез:
- прилагане на методи на частния мениджмънт в публичната адми-нистрация;
- „приватизация" на някои дейности и услуги, извършвани от адми-нистрацията;
- въвеждане на зависима, ефективна, конкурентна и отворена систе¬ма на държавни поръчки за договаряне на извършването на административни услуги на населението или междинни услуги за държавната администрация;
- прекратяване на монопола или други привилегии за определени снабдители или извършители (държавни или частни).
Усъвършенстването на правнонормативната основа на публичната администрация се разглежда като начин за подобряване на дейността на администрацията като изпълнителна власт. Административната реформа изисква:
- да се подобри или да се създаде ново законодателно регулиране на отношенията между държавния и частния сектор;
- да нарасне връзката между държавния и частния сектор;
- в някои сфери да се раздели административната дейност по вземане на решения от оперативната дейност по извършване на административни услуги;
- да се въведат критерии за дългосрочна оценка на взетите решения;
- да се въведат изменения в стимулите при работата на държавните служители, като по-често се прилага системата на материалните стимули, свързани с крайните резулта¬ти от извършваната работа.
- организационното устройство на държавната администрация да се приспособи към променената роля на държавата и нейните задачи в новите условия.
Реформата на държавната администрация не е еднократно меро-приятие, което може да се извърши в един фиксиран срок. Сегашното състояние на администрацията трябва да бъде установено, анализирано и оценено - в смисъл кое работи, кое не работи, защо работи или не работи, има ли нужда от него и т.н. Трябва да бъдат определени функциите, задачите и обхватът на държавното управление, т.е. да се състави „списък" на не-обходимите дейности на държавната администрация и едва тогава да се направи ефективно разпределяне на тези функции и задачи между отделните органи и звена на администрацията. Всъщност този първи етап на определяне на функциите и задачите на държавната админист¬рация е най-трудната и най-отговорната част от административната реформа, в която трябва да се даде и отговор на въпроса за ролята на държавата и обхвата на държавното управление в условията на пазарна икономика.
Какви са конкретните задачи на държавната администрация, как¬во точно държавата ще извършва, е въпрос на политически избор. Принуждавани от необходимостта за структурни реформи и за по¬добряване на държавните приходи, много страни в Европа проведоха административни реформи, които се основаваха главно на преосмисля¬нето на ролята на държавния сектор, на приватизацията и дерегулацията, и поставиха по-голям акцент върху ефективността на дейността на държавната администрация.
Една от задачите на административната реформа у нас е доближава-нето на държавната администрация до условията на икономическата реформа - прилагането в държавната администрация на методи, близ¬ки до икономическите методи на пазарната икономика. Икономико-управленският подход е един от най-важните адаптационни процеси в организацията на публичната администрация, които са необходими за отреагиране на настъпилите промени.
Сериозно ограничение, което трябва да се вземе предвид, е свързано със заплахата от незаконни действия на администрацията - колкото повече гражданите и бизнесът са зависими от административ¬ни актове и действия, толкова по-голяма е възможността за злоупотреба с административна власт. За да се осигури по-добро административно управление, балансът между оперативна самостоятелност и контрол тряб¬ва да се измести от регламентиране на процедурите към регулиране на очакваните резултати, защото в противен случай строго унифицираното административно регламентиране може да подмени резултатите с про¬цедури.
С оглед да се намери възможния периметър за участие на частния сектор в дейности на публичната администрация, специално внимание трябва да се обърне на „приватизацията” в публичната администрация. Терминът „приватизация" в случая означава изпол¬зването на участници или техники от частния сектор вътре в рамките на публичния - държавен и местен - административен сектор. Фокусът е върху възлагането чрез договаряне на държавата с частни фирми или лица за извършване на административни услуги и дейности. Решенията какви услуги да се предвидят за населението, как да са законно гарантирани, кой има право на тях, в кои области да се осъществяват, трябва да се извършват от държавата. Решенията, свързани с реалното производ¬ство и предлагане на тези услуги, могат да бъдат предоставени на част¬ния сектор. Договарянето с частни участници за произвежданите услуги може да включва два вида участие в производството на такива услу¬ги: То може да бъде крайно и цялостно - например осигуряване чисто¬тата на града, събирането на боклука, осигуряване на обществения транс¬порт и др. Или то може да бъде междинно обслужване, като например компютърно или счетоводно обслужване на административните орга¬ни, и т.н. Важното е, че става дума за държавни или общински администра¬тивни услуги. И за производителите, и за гражданите административ¬ните услуги, макар и произведени частно, са извършени от името на държавата. Частните ресурси се насочват към постигането на държав¬ни административни цели. Когато частният сектор ще произвежда ад¬министративни услуги, целият този процес трябва да бъде регламенти¬ран от държавата и канализиран в съответната насока.
Как това ще бъде уредено - чрез правнонормативна регламентация, чрез договори или по неформален път, - ще повлияе върху вида на контро¬ла и начините за компенсация при евентуално закононарушение.
Договорите заемат все по-важна роля при осъществяването на ад-министративната дейност на държавата. Държавното договаряне с ча¬стни фирми за извършване на административни дейности и услуги чрез формите на концесиите и възлагане на държавни и общински поръчки може да прояви редица преимущества. Чрез тези договори могат да се осигурят отношения с желани и силни партньори от частния бизнес; администрацията може да бъде намалена; правителството може да експериментира нови решения и ново разпределение на ресурсите, без да натоварва с трайни организационни и функционални промени държавната администрация - то винаги може да прекрати договора, ако експериментът се окаже неудачен; случайни и краткосрочни приходи могат да бъдат използвани за постигане на ад-министративни цели, без да е необходимо да се задвижват бюджетни лостове; известни икономии могат да се реализират, като се подберат страни по договора, които могат да извършват същата работа срещу по-малко заплащане; персоналът, работещ за държавната администра¬ция, може да бъде увеличен чрез договори и даже политическият риск и отговорност на държавната администрация не са толкова очевидни - държавният административен орган вече не е прекият изпълнител.
Настоящата реформа в страната засилва връзките между публична¬та администрация и гражданите, създава нови форми на нетърговски отно¬шения между публичната администрация и частните собственици и про¬изводители, както и между частните производители и гражданите. Това може да има своя отрицателен ефект върху отговорността за извършване на административни услуги, върху качеството на предлаганите услуги. В дългосрочна перспектива то може да се противопостави на целите на държавната политика, на функционирането на държавната админист¬рация, а оттам - евентуално и на задоволяването на нуждите на гражда¬ните. В интерес на всички засегнати страни - държавата, гражданите и частния бизнес е концесиите, държавните поръчки или другите форми на държавно договаряне да бъдат възлагани чрез конкурс на конкурен¬тни начала при равна възможност за всички, които искат да участват в конкурса. Това ще позволи държавата да контролира по-добре „приватизационните" процеси; административните органи да употре¬бяват държавните средства по-ефективно; ще предлага на частния биз¬нес по-големи търговски възможности; ще създава гаранции за гражда¬ните, че средствата, предоставени на административните органи, се използват правилно и че предоставените услуги ще са с висок стандарт.
Основните проблеми на публичната администрация у нас, не се различават принципно от проблемите, пред които е изправена публичната администрация и в дру¬гите държави. Това са проблеми, свързани най-много с урбанизацията на съвременното общество и благосъстоянието на хората. Някои от най-важните, непосредствени и изискващи непрекъснато внимание от стра¬на на публичната администрация задачи на съвремието са:
- борбата с престъпността;
- планирането на градовете и селищата;
- общественият транспорт;
- изхранването на населението;
- грамотност и образование;
- опазването на околната среда и в частност - използването на боклу¬ка (проблемът за използване на вторичните суровини и рециклирането) и отстраняването на твърдите отпадъци;
- осигуряване, разпределение и използване на енергията и енергийни¬те източници;
- опазване и използване на работната земя;
- жилищна политика и строителство.

1. Государственное управление в демократическом государстве

1. Публичната администрация в демократичната държава

Демократизацията на политическите и социалните процеси в обществото се отразява значително върху задачи¬те, съдържанието и структурата на държавната и на цялата публична администрация.
Демократизирането на обществото и демократизирането на ад-министрацията се определят най-общо от отговорите на следните въпро¬си:
Каква е структурата на обществото?
Кой участва в управлението?
Как се решават въпросите?
Какъв е характерът на решенията?
Доколко решенията са обществено достояние?
Демократичните принципи, които са свързани с отговорите на тези въпроси, са равенство, законност, свобода, участие на гражданите, контрол.
Демократичната правова държава се управлява според конс¬титуцията и законите на страната. Държавата гарантира живо¬та, достойнството и правата на личността и създава условия за свобод¬но развитие на човека и на гражданското общество. Всички хора се раж¬дат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принад¬лежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Изборите за държавни и местни органи, както и националните и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Политическият живот в страната се основава върху принципа на политическия плурализъм. Политическите партии съдействат за фор¬миране и изразяване на политическата воля на гражданите. Нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна. Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Икономиката на страната се основава на свободната стопанска ини-циатива. Законите създават и гарантират на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Демокрацията в държавното управление се свързва основно с учас¬тието на гражданите, на народа в управлението. Гражданите участват пряко в избирането на най-важните органи на държавна и местна власт - Народното събрание, президента и вицепрезидента, общинските съвети и кметовете на общините. Освен във формирането на органи, граждани¬те участват пряко в решаването на някои много важни, основни въпроси чрез националните и местни референдуми (допитвания). Всеки българ¬ски гражданин, който отговаря на определени условия (възраст, образо¬вателен и професионален ценз, трудов стаж), може да избира и той са¬мият да бъде избиран за народен представител, президент, вицепрези¬дент, член на Министерския съвет, министър, кмет и прочие. Като има прогласената от конституцията и законите на страната възможност да бъде избран за член на държавен или местен орган, гражданинът прите¬жава правото пряко да участва в дейността и вземането на решения в сферата на държавното управление.
Гражданите могат да участват в държавното управление и не пряко, чрез представителство. Те избират свои представители в органите на държавната и местната власт. Избраните членове в държавните органи представляват интересите, желанията, нуждите и изискванията на група¬та от населението, което ги е избрало.
За определяне на демократичния облик на публичната администра¬ция не е толкова съществено как се вземат основните решения, а от кого се вземат. Идеята на демокрацията е, че желанията на хората, независи¬мо как са се формирали, трябва да контролират действията на държавната администрация. Демокрацията в администрацията може да бъде представена не толкова като управление от народа, колкото като управ¬ление за народа със съгласието на народа, извършвано от професиона¬листи, които вземат решенията въз основа на норми и ценности, опре¬делени от законите и от исканията на народа.
Демократизацията на публичната администрация предполага и пря¬ко участие на гражданите в изработването и прилагането, изпълнението на административните решения. Участието на гражданите при подготовката на вземане на решения, която може да се изрази в събира¬не на информация, оформяне на обществено мнение или обществена оценка на определени процеси и вижданията за тяхното управление, е реална и важна проява на демократизирането на публичната админист¬рация. Участието в изпълнението на административните решения озна¬чава активно възприемане от обществото на съдържанието и целите на тези решения, така че да се създаде обществена приемливост и подкре¬па при прилагането им на практика. Тези прояви са тясно свързани с „прозрачността" в администрацията. Когато гражданите знаят какви решения и защо се вземат, те съзнателно и с готовност могат да уча¬стват в тяхната реализация.
Важен фактор за демократично организирана и демократично рабо¬теща администрация е наличието на определени от закона процедури на административната дейност. Нормативно установените процедурни правила и технологии са съществена гаранция за защита на правата на гражданите от произвола на администрацията. Редица административни закони, като например Законът за административното производство, Законът за административните нарушения и наказания и др., съдържат процесуални правила, които определят етапите на производство по из¬даването, изпълнението и оспорването на административни актове, фор¬мата на актовете, начина на вземане на решения, сроковете, методите и средствата, които административните органи са длъжни да прилагат в своята дейност. Законово са регламентирани съставът и начинът, по който органите могат да вземат решенията, начините за контрол, както и възможностите за гражданите да обжалват неправилните и неза¬конните актове на администрацията. Демократичната значимост на ад¬министративните процедури ще се засили още повече, ако тези процеду¬ри са известни на гражданите. Излагането на видно място в преддверие¬то на съответното учреждение на образци на форми, извадки от правила¬та за производство, указания къде и как да се намерят съответни доку¬менти, кой е компетентният орган и компетентното длъжностно лице и къде и кога може да бъде намерено, са начини за демократизиране на административната дейност, които едновременно облекчават усилията и на двете страни в отношението - администрация и граждани.
Представителността на различни социални групи в публичната ад-министрация е друг важен фактор за демократизацията на ад¬министрацията. Става дума за представителност на различни социал¬ни групи от обществото в персонала на отделното административно учреждение, като например назначаване на инвалиди или на представи¬тели на малцинствени етнически групи. В публичната администрация на много страни тази представителност е подсигурена от официални изисквания или програми. Така например, в държавните учреждения на САЩ има изискване за съответна процентна представителност на жени, инвали¬ди, ветерани от войните, и др.
Процентът за застъпване на участието на различни социални групи не може да бъде подходящо средство за осигуряване на такава предста¬вителност в нашата публична администрация, достатъчно е да се осигу¬рява равенство на представителите на всички групи, т.е. да не се отказ¬ва назначаване на длъжност по съображения за пол, религия, етническа принадлежност, инвалидна непълноценност.
Изключително важен фактор за демократизацията на администра¬цията, наред с политическата демокрация е и „икономическата демок¬рация". Съществуването на остра социална стратификация, ограничава¬нето на икономическите възможности за отделни граждани или групи от населението, рязкото противопоставяне на „богати - бедни" възпрепятства сериозно действителната демокрация в публичната ад¬министрация. Това е и една от сериозните причини административна¬та реформа да се извършва едновременно и във връзка с икономическа¬та реформа.