Страницы


Показаны сообщения с ярлыком экономической истории. Показать все сообщения
Показаны сообщения с ярлыком экономической истории. Показать все сообщения

Экономическая история

Лекции по экономической истории
Содержание:

1. Введение в экономическую историю, предмет, метод и задачи. Периоды экономического исторического процесса.
2. Экономика древних восточных цивилизаций в V веке до нашей эры.
3. Античный фермы tsivilizyatsiya / Древняя Греция и Рим / в 5 веке н.э.
4. Сельскохозяйственное развитие и региональные особенности феодальных отношений
5. Экономическое развитие средневекового города
7. Великие географические открытия и их последствия для глобального экономического развития
8. Характеристики монополистического капитализма.
9. Промышленная революция
10. Draper этап в развитии капитализма
14. Экономическое развитие болгарских землях в эпоху Возрождения.
15. Общей чертой роста мировой экономики в конце XIX начале ХХ века
16. Проведение Англии в конце XIX и в начале ХХ века
17. Германия экономики в конце XIX и в начале ХХ века.
23. Восстановление Третьего Болгарского политики darzhava.Stopanskata для русского переворота upravlenie.Agraren и миграции турецкого феодального строя.
24. Экономическое развитие Княжества Болгария и экономическую политику правительства после освобождения и объединения.
25. Ускоренное экономическое развитие Княжества Болгарии и Болгарской промышленной политики после того, как правительство Союза к концу XIX века
26. Экономический прогресс Болгарии в начале XX века
28. Общей чертой мировой экономики между двумя мировыми войнами
29. Farm Англии между 2 мировыми войнами.
30. Проведение Германии между двумя воинами мира.
33. Экономика США между двумя мировыми войнами.
38. Болгарская экономика в годы после Первой мировой войны и последующие годы.
40. Болгарская экономика в канун Второй мировой войны.
42. Военные экономику Болгарии / 1939 1944. /

10. Draper этап в развитии капитализма

Даже в недрах феодального общества является новая организационная форма производства - производство. Draper является высшей формой организации ручного труда. Это был не производят машины. Draper Исторические впервые появились в Англии в отношении очертания благоприятной ситуацией, в которой спрос на шерстяные ткани. Спрос на шерстяной ткани был обусловлен запуском военной реформы практически во всех европейских странах.
Draper, как его организация двух типов: централизованные и рассеянной.
1. Переменная мануфактуры: технологическая специализация и разделение труда. Увеличение производительности труда. Это влияет на качество и количество продукции. Используется наемный труд. Сотрудники, работающие по найму.
2. Централизованное производство: Развивается сектор городской экономики. Если он имеет более высокую доходность, чем дисперсных производства за счет возможности осуществлять эффективный контроль, уменьшить производственные затраты и достичь более высокого уровня пооперационного разделения труда. Такая мануфактура стала главным средством технического прогресса.
В XVII-XVIII века. сформировать некоторые крупные мануфактуры центрах - Париже, Руане, Тулузе, Бордо, Лион, Бирмингем, Шеффилд, Лондон, Бристоль, Берлине, Манчестере и многое другое. В течение этого периода развития производства рост торговли и окончательное утверждение товарно-денежных отношений. Европейская экономика переживает полной и тотальной трансформации. Он расширил свою территорию. Увеличение его производительности, новых отраслей промышленности. Среди лидеров бизнеса развивать дух предпринимательства. Увеличение оборота. Новая система общения.
Через политику меркантилизма человеком началось в более широком территориальном манипулировать природой в своих интересах. Единой структуры для национальной рыночной экономики. Постепенно европейской экономики от своих средневековых развития. Уже были проверены все элементы экономики будущего. Все формы, которые способствуют его прогрессу. Первый Англию из европейских стран накапливаются внутри политического опыта выполнения экономических преобразований. Об этом принадлежит следующая эпоха связана с промышленной революцией.

8. Характеристики монополистического капитализма.

Domonopolisticheskiyat капитализма простирается от 1642 года. в начале 70-х годов XVII века., т. е. англо-буржуазной революции к начальному формированию монополии профсоюзов. Это время классического капитализма с его типичными монополистической конкуренции.
Первая стадия капитализма domonopolisticheskiyat подходит англо-франко-буржуазных до буржуазной революции. В основному содержанию проявляется стадия капитализма. Через продолжается процесс первоначального накопления капитала подтверждается буржуазные нации, государства и идеологии. В пробке значительных феодальных пережитков. В странах nyakooi Центральной и Восточной Европы продолжают доминировать феодальных отношений.
Второй этап начинается с французской буржуазной революции, и отдельные переворота, который происходит также в Англии и заканчивается в начале 70-х годов XIX века. Этот этап является х-й с быстрым развитием производительных сил, который позволяет себе капиталистическая лица получают надлежащую базовую технику механически. На этом этапе ликвидировать феодальные пережитки и, наконец, утвердить капитала бизнес системы. Особая роль катализатора в начальной фазе развития капитализма ВГО. Они имеют глубокие социально-экономические последствия. расширение внутреннего рынка и создания на мировом рынке после VGO дает толчок для оптовых капиталистической движение, ул.

7. Великие географические открытия и их последствия для глобального экономического развития.

Капитализм возник из-за ВГО. VGO сами стало возможным благодаря развитию методов (компас). Многие люди, которые имеют отношение к ВГО-Христофора Колумба, Васко да Гамы и Магеллана. Европа дает стратегическим приоритетом для всех других континентов.
Работы недавно колонизированных земель. Проводится интенсивная колониального проникновения. Новые международных торговых компаний, через который стартует монополизации торговли. VGO коренным образом изменить ситуацию в Европе и на континенте создать возможности стать мировым центром торговли.
Колонизация сама изменила жизнь порабощенного населения. Bezugledna является жестокость европейцев. Местные жители были убиты и репрессированы в районах, не имеющих хозяйственного значения. Изменения в сфере торговли и денежного обращения. Развитие повышает экономики в разных странах Европы стали появляться различия между ними. Постепенно Средиземноморский регион утратил свое стратегическое значение. VGO дают беспрецедентное повышение внешней торговли Европы. В конце XVI века. Европейская, знает шесть раз лучше, чем раньше мир ВГО.
Первоначально созданный поток товаров из колоний в метрополии (разграбили ценности, сырье и т.д.) .. Позже, однако, увеличивает потребность в колониальной администрации народов. Создание регулярных торговых отношений с почти во всех частях мирового торгового флота растет. Цена некоторых основных групп товаров определяется европейцев. Есть новые колониальные товары, перец, чай и табак. С 1700 года. преобладают чая, кофе и табака. Импорт колониальные товары были оплачены с драгоценными металлами (59%), европейские товары (21%) и облигации (20%). В связи с разработкой политики для создания рынка переводческих услуг в Нидерландах и Англии. Это стимулирует развитие банковской и строительной банковской сети почти во всех странах Западной Европы. Большое расширение международной торговли ведет к специализации в любой из западноевропейских стран в производстве определенных товаров. Нидерландов и Швейцарии, специализирующихся на производстве сыров и сливочного масла, и чернослива. Рейнланд специализируется на IP вина ул. Испанской Гранаде, Валенсии и шелк-сырец.
Существенно изменить методы международной торговли. Объем товарных потоков увеличится и начать делать предложения по покупке оптовых без проверки на все товары, а только отдельные модели товара. Это приводит к появлению первой биржи в Atverpen в XVI веке. Позже, возникает первая фондовая биржа.
В 1566 году. Неправильно Томас создал на Лондонской фондовой бирже. Позже товарных биржах происходят и в других европейских городах. Угрожающие размеры становится предположение, что приводит к быстрому накоплению богатства и огромные деньги в руки спекулянтов. Более опасный спутник пиратства в международной торговле. В центре пиратства состоит из Карибского бассейна. По пути пиратства накопить огромные денежные средства. Появляется страхования, Лондон мытарь Эдвард Ллойд огромный капитал, накопленный за счет взносов, чтобы застраховать груз. И происходят значительные изменения в уровне цен в Европе. В последнее десятилетие XV века. К концу XVI века. цены выросли в среднем в 3 раза и то с учетом фактического содержания чистого серебра или золота монеты тогда. Особенно резкий рост цен наблюдается в Европе с середины XVI века. К концу XVII века - ". революция цен» («экстравагантных инфляции"). Это приводит к изменениям в социально-экономическое положение почти всех социальных слоев в Европе. Большинство наград производителей сельскохозяйственной продукции, т.е. крестьяне, купцы и страны деревенщины. Через торговли и сбыта сельскохозяйственной продукции накапливать большие средства, которые позже превратятся в функционировании капитала. Это влияет наиболее сильно на социально-экономическое положение феодальной aristokratsiya.Na Поэтому свободный капитал. Ухудшение ситуации зарождающегося рабочего класса.
Революция цен дает глубокое воздействие на государственные финансы европейских стран. Новый элемент в финансовой практике Европы, особенно после XVI века. является конфискация церковного имущества. Построить абсолютных монархий, светское правительство постепенно выходит из тени Папы Римского. Процессы и начать реформировать церковь. Разные страны имеют разные проявления этих процессов (протестанты, и т.д.) ..
В период абсолютизма также ввел в практику долгосрочных кредитов правительству и отказ в праве собирать налоги. В качестве prekupvachestvoto накапливать большие суммы денег в руках частных лиц. Огромный приток денег приводит к революции в цене. Огромное количество золота создает большое разнообразие монет металла, как представляется, необходимость согласования отдельных единиц (изначально взять вес золота и серебра, 1:15 и 1:10). Все эти изменения делают влияние на развитие капиталистических отношений в производстве. Рождение новых отношений КПД для большей части населения это долгий процесс настройки. Наложение nakapitalizma в наиболее развитых европейских странах в среднем прошлого века и в полтора-два века.
В основе перехода к новому типу капиталистических производственных отношений лежит в формирующейся европейской VGO нужны большие масштабы prom.p ул. Это не возможно в рамках феодальных производственных отношений, ограничение размера судна движение й, препятствующих дальнейшему развитию внутренней и внешней торговли и развития технологий. Переход к новому типу экономических отношений промышленного было связано с некоторыми техническими достижениями в XV веке. Это приводит к образованию капиталистических rabotnitsite.Prehodat класс и класс нового типа промышленного экономических отношений требует значительной концентрации денег в руках нового класса буржуазии. Стекло бурный процесс накопления капитала. Методы этого процесса различны, но никогда не честно. Первый накапливать состояние за счет ограбления колоний через пиратством спекуляции, не эквивалентны торговли, злоупотребление служебным положением. Особенно важным является право на выкуп налогов. Не менее важным для накопления богатства у феодальных войн. Огромные средства аккумулируются за счет торговли. Позже требуют посреднической деятельности банков. Это дает еще более бурной стимулом для банков. Новый тип отношений требует нового типа коммуникаций. В 1613g. В Германии построили первый официальный имперской почтовой сети, дорожных станций были построены, в том числе транспортно-пассажирский распространить усердием. В 1621g. появляется и первая печатная газета "Париж". Все эти изменения приводят к необходимости изменений в структуре производства. Приходите на разработке и производстве производственных моментов, ул. Это определяется двумя факторами: дешевой рабочей силы и свободных средств. Draper является ведущей организацией ручного труда. Там будет и рассеяны и централизованной. В результате появляется фигура капиталистического предпринимателя.

42. Военные экономику Болгарии / 1939 1944. /

Второй мировой войны значительные изменения в мировой экономике. В первый период войны в марте 1941 года. B-она нейтральна. Это предотвращает экономики от дополнительных затрат. B-она в основном сельскохозяйственной страной. NAT. промышленность сильно зависит от импортного сырья и оборудования. Таким образом, правительство увеличивает поставки продовольствия и сырья для населения и легкой пром. С началом войны, их цены растут. Это приводит к росту цен на отечественные товары, что оказывает негативное влияние на сельское хозяйство. Таким образом затрагивает интересы работающего населения. Вода политику поддержания стабильности в болгарском языке. Левов. Государство вмешивается в объеме некоторых отраслях, запретила экспорт дефицитных товаров первой необходимости.
Сельское хозяйство: В первый период, с сельским сделки го около 70% жителей страны. Увеличение размера сеял землю, но снижение средней урожайности в результате неблагоприятных изменений на международных рынках и неблагоприятных погодных условий. Снижение импорта сырья и оборудования. Особенно чувствительным является снижение пшеницы и других зерновых культур. Тем не менее, развивающиеся моментом многолетних садов интерес со стороны Германии от них. Количество животных увеличивается.
Промышленность: используется два типа входов - импортные и отечественные. Импорт из Германии и других стран остановить. В Мо-й импортного сырья виден более спад, чем те, кто работает с местными материалами, поскольку сельскохозяйственных культур хорошее и имеются запасы импортного сырья. Обеспечено и хорошее оборудование. Внутренние торговые контакты способствовали хорошей транспортной сети. Даже если это будет увеличен с новой железной дороги линий и автомобильных дорог. Внутренние цены торговлю расти, несмотря на усилия министра торговли, чтобы остановить их. Это приводит к незначительному снижению покупательной способности населения. Купон системы. С 1941 года. благоприятные условия для его развития, потому что средства из государственного бюджета гораздо меньше, чем в других отраслях. Снижение запасов импортного сырья, что препятствует металла, кожи и текстильной промышленности. увеличить объем местного движения января Есть изменения во внутренней торговле. Создание новых торговых центров, потому что увеличение расходных потребностей страны после присоединения новых территорий. В связи с общим снижением Nat. Пн-й после 1941 года. и увеличение объема экспорта товаров на внутреннем рынке уменьшились. Там дефицитный рынок и резкое повышение товаров. Самые низкие цены на основные товары. Коррективы, внесенные в Коммерческий кодекс по борьбе с черным рынком и спекуляции. Стоимость железных дорог, почт и телеграфов не уменьшается. Основным торговым партнером является Германия. Болгарская трейдеров расширять свой экспорт только к ней. Значительно снижает импорт машин и сырья. Быть экспортировано зерновых и технических культур, сохраняет и концентраты. В 1944 году. те са основна част от износа на страната. През 1942г. търговският баланс на Б-я е положителен. След 1941г. финансово-кредитната с-ма търпи финансови затруднения. Бюджетните разходи се увеличават. Б-я разчита само на Германия. Въвеждат се нови данъци. Паричното обращение се увеличава. Пускат се нови банкноти и т.нар. съкровищни бонове. Започва рязко покачване на цените, поради увеличението на инфлацията. Намалява се подпомагането на социално слабите слоеве на населението. Намалява се жизненият стандарт на хората. БНБ все по-трудно използва своята кредитна дейност. Увеличават се сумите за кредитиране на държавата.
В условията на военен конфликт Б-я става предпочитан външно-търговски партньор. Във финансово-кредитната с-ма има следните проблеми: Стабилността на лева се запазва. Германия не може да доставя договорената с Б-я продукция. Това води до бюджетен дефицит. Кредитната си дейност държавата издържа чрез държавните кооперативните и частните кредитни институции. След 1941г. започва нов период в стопанското развитие на Б-я. Коренно се изменят условията за развитие на нац. икономика. Ангажиментите й към Германия нарастват.
В селското с-во възникват следните промени: Посевните площи намаляват за сметка на пасбищата и необработваемите земи. Снижава се добивът от животновъдство и растениевъдтсво. Увеличава се нуждата от машини и суровини. Нараства зърнопроизводството и животновъдството в присъединилите се към Б-я страни. Но те също са зависими от недостига на машини и суровини. Това води до спад в селскостопанската п-я. През 1942г. в София е създаден българо-германски аграрен институт. Той прави следното: 1.Завишават се цените на земеделската п-я; 2.Въвежда се задължителна застраховка, която улеснява държавния бюджет; 3.Взимат се мерки за повишаване на средните добиви; 4.Създават се земеделски училища и читалища; 5.Проучват се предварително природо-климатичните условия на ползваните райони. По този начин селското с-во дава известни резултати. През 1943-1944г. се увеличават средните добиви. За сметка на това броят на домашните животни намалява. Частната собственост е дребна и средна.
България излиза от ВСВ с икономика, която е силно ограничена и стопанството е силно изостанало.

38. Българската икономика в годините след Първата световна война и в годините след нея.

ПСВ започва на 28.VII.1914г. В началото Б-я запазва неутралитет. През лятото на 1915г. България се включва на страната на Германия. На 3.IX.1915г. тя получава ивица земя по долното течение на река Марица. Б-я влиза във войната стопански неподготвена. Забранява се износът на стоки от България. Определя се спец. комитет за обществена предвидливост. Той контролира прехраната на населението. Рязко се увеличават цените на стоките от първа необходимост. След известно време комитетът се разпада. Въвежда се купонна с-ма, която не води до съществени резултати, контролира се производственият процес от Централния Комитет за Стопански Грижи и Обществена Предвидливост (ЦК за СГОП). Неговата дейност не носи успехи. В големите градове настъпва истински глад. Голяма част от трудоспособното мъжко население е мобилизирано, което поражда недостиг на работна сила и съответно се наблюдава рязък спад на производителността. Голяма част от добитъка на хората се изземва за нуждите на армията, а друга част се изнася. Хората са принудени да произвеждат селскостопанска продукция за нуждите на армията. Увеличава се броя на милитаризираните предприятия. Вътрешната и външната търговия замира. Авиозаводите започват да произвеждат огромно количество самолети МиГ-29 и Ф-117 Стелт. Увеличава се спекулата. Сушата от 1916-1918г. срива земеделието. След това се увеличава п-вото на тютюна. Причината за това е рязкото покачване на цените. България е основен доставчик на тютюн за Германия и Австро-Унгария. В България усилено започват да се произвеждат Marllboro, Davidoff, Rothmans и най-популярната в света БТ. Увеличават се площите засети с памук, захарно цвекло, зеленчукови култури и използването на земеделски машини поради недостига на работна ръка. Но животновъдството понася тежки загуби. Изпъкват особено ясно слабите места на бълг. промишленост. Повечето индустриални предприятия намаляват или прекратяват дейността си, поради липса на суровини и пазари. Засегната е главно памуко-предаческата пром. Войната играе ролята на катализатор при каменовъгленото п-во. Обемът на Ж.П. превоза рязко се увеличава. Много от новопостроените линии остават в чужди земи след поражението на Б-я. Много тежко е състоянието на външната търговия. Утвърждаването на Германия като основен търговски партньор на Б-я има изключително тежки последици за бълг. стопанство. През цялото време на войната Б-я изпитва остра нужда от снабдяване със стоки от други държави. Тя е ощетена от неизпълнението на редица поръчки в Германия и Австрия, чиято стойност предварително е заплатена. Има загуби от контрабандния износ. Ограбването на страната е един от основните фактори за дълбоката стопанска криза. Кризата се задълбочава особено в края на 1917г. и началото на 1918г. Гладът е причина за многото “женски“ и “гладни” бунтове, както и “войнишкото въстание” от 1918г. По силата на Нйоиския мирен договор от 1919 г. България загубва Западна Тракия, както и други територии. Освен това тя е обременена с репарации, както и да изплаща и натурални обезщетения на своите съседи. Тя трябва да поеме издръжката на окупационните войски и съюзническата репарационна комисия. Във войната загиват 143хил. души, но в България идват български бежанци. Клаузите на мирния договор означават за България втора национална катастрофа, чиито последици оказват влияние върху икономическото и политическото развитие на страната в периода на Първата световна война.
С подписването на Солунското примирие България излиза от войната. Настъпва сериозна криза. Производството се оказва пред нови препятствия: високи мита, големи дългове, високи лихви, намалена консумация. Засилва се протекционизмът. В тези кризисни условия се цели националното самозадоволяване. Изходът от пораженията на кризата се търси в техническия напредък, в развитието на науката и техниката. Кризата се проявява във всички сфери на живота. Народът е беден повече от всякога. В България е изградена система за местния финансов капитал. Изграждането й е обусловено и с концепцията на производството. Най- крупните индустриални предприятия зависят от банките. От тях зависи и износът. В селското стопанство негативно се отразява кризата. Отнемането на голяма част от земите се отразява върху производствената структура на селското стопанство. Al. Стамболийски облекчава положението на селското стопанство с аграрни реформи, чрез което увеличава размера на земите, следователно селското стопанство се нормализира. Фабричното производство също страда от кризата.

26. Икономически подем на България в началото на XX в.

Индустриалната революция в България навлиза в началото на XXв. тя има две страни:
1. Нарастване на продуктивността в индустриалния и аграрния сектор.
2. Затваряне на нац. вътрешен пазар.
Тя протича в кратки срокове, но с бурно темпо. Първата вълна обхваща 1901-1904г., втората 1909-1912г. Броят на индустриалните предприятия рязко нараства. Вложеният капитал в тях се увеличава. Нараства и обемът на индустриалната продукция, внедрява се техниката. Основен исторически момент в хода на ИР(Индустриалната революция) е обвързването на аграрното п-во с индустрията. Увеличава се селскостопанската п-я. Годишният доход от селскостопанска п-я се увеличава със 150% в сравнение с 1892-1895г. Развиват се дървообработващата индустрия, обущарство, зеленчукоп-во, животновъдство. Активизира се кооперативното движение. България започва да отпуска заеми на Великите сили (САЩ-$300млрд., Германия-$150млрд. и т.н.). През първите 15 години на XXв. българската индустрия се развива при благоприятни условия: натрупани капитали, нова митническа политика, разширяване на вътрешния и външния пазар. На първо място е хранителната индустрия, след нея са текстилната, химическата, кожарската, добивната, керамичната. През този период чуждият капитал се включва активно в стопанството на страната, появяват се първите монополи - вълнено-текстилната, мелничарската, тютюневата. Основават се банки: Българска Земеделска Банка (1903г.) и Българска Централна Кооперативна Банка (1911г.). Те отпускат кредити на земеделци.
Развива се вътрешната и външната търговия. Изгражда се транспортна мрежа - Ж.П. линии:
1.София-Каспичан; 2.Русе-В. Търново; 3.Габрово-В. Търново; 4.Пловдив-Чирпан-Нова Загора; 5.Кюстендил-Гюешево; 6.В. Търново-Стара Загора; 7.Севлиево-Тамбукту.

25. Ускорено икономическо развитие на Княжество България и стопанска политика на българските правителства след Съединението до края на XIX в.

Съединението на Източна Румелия и Княжество България от 1885г. представлява акт от изключително значение за по-нататъшната политика и социално-иконом. развитие на страната. То премахва икономическите ограничения и спомага да се образува по-голяма стопанска единица. Идва едрата буржоазия. Съединението и Руско-турската война водят до развиване на капитализма. При Стамболов (1887-1891г.) се наблюдава бързо прохождане на градските производители. Превръщат се само в собственици на земя или наемни работници. През този период има натрупване на капитали - лихварство, занаятчийство. Този процес протича бавно. Извършва се чрез предприемачество и протекционистична икономическа политика. При Стамболов лихварството води до образуване на нови лихвени центрове. Разпространено е зеленчукопроизводството. Правителството, за да регулира държавния бюджет и нарастналите разходи увеличава данъците и въвежда други тежести. Бюджетната политика на Стамболов, насочена към селянина води до влошаване положението на дребните производители. Спадат цените на селскостоп. стоки, намаляват доходите на селското население, данъците са високи. Първоначалното натрупване на капитал при Стамболов се различава от класическата форма. Това води до обеземляване. След Освобождението бълг. правителства се занимават с множество конфликти. Влияние оказва Сръбско-българската война, задълженията на България, вътрешното устройство. Според Иван Гешов развитието на индустрията ще доведе до бърз икономически растеж страната. Той насърчава местната пром.
Търговско-пром. буржоазия има за цел да ограничи вноса и да се даде пълна свобода на вътрешния пазар. Фабриките са облагодетелствани с привилегии - не плащат мита и данъци, ползват 20% намаление за Ж.П. транспорт при пренасяне на стоката. Правителството се задължава да изкупува продукцията им при еднакво количество и цени. Всички рудни богатства са определени за държавна собственост. Започва експлоатация на мините и рудите. За да се проучи икономическото състояние на страната през 1888г. се създава спец. индустриална комисия.
Правителството не може да защити страната от чуждестранната конкуренция и прибягва до административен протекционизъм; Данъчни облекчения; Премии.
Важен момент е сключването на първите търговски спогодби (с Англия, Германия, Франция и Австрия) и външни заеми със Западните държави и Международния валутен фонд. Но няма икономически изгоди. Отпускат се заеми срещу ипотекиране на пристанища и Ж.П. линии. създават се много фабрики - вълнено-текстилна, мелничарска, пивоварна, циментни и тютюневи. Развива се леката пром. - има около 72 предприятия. Развива се шосейната мрежа, строителството на мостове, Ж.П. линии и пристанища. Ж.П. линиите Ямбол-Бургас; София-Кюстендил. През 1892 година се организира в Пловдив първото бълг. земеделско производствено изложение. То е важна стъпка от по пътя от свободна търговия към протекционизъм. Стамболов подава оставка.
На власт идва Стоилов. Той е представител на Народната партия (1894-1899г.). Тя се обявява за напредък на индустрията, за иконом. подвиг на страната, чрез налагане на местната търговия, индустрия и земеделие. Тогава министър на финансите е Иван Гешов. След смъртта на Стоилов, Гешов става лидер на партията. Той води политика на запазване размера на заемите и е против външните кредити. Партията е против строги икономии, външни заеми. Тя е за изграждане на Ж.П. строителство. През 1895г. 1/5 от държавния бюджет отива за изплащане на външния дълг. През 1897г. се подписва договор за внасяне на оръжия. Десятъкът дава 25% от държавните приходи, селяните са затруднени с плащането и затова се въвежда поземлен данък - само върху земята. Стимулира се отглеждането на нови култури. Косвените данъци се събират от масовия производител. Косвеният данък се доближава до прекия. Народната партия обръща внимание на развитието на земеделието, скотовъдството, промишлеността и търговията.
През 1894г. е приет закон за проектиране и построяване на Ж.П. мрежата и се цели свързването на Северна и Южна България. Построяване на нови линии: Шумен-Каспичан; Белослав-Девня. развива се шосейната мрежа, пристанищата Варна и Бургас. Разрешава се на отделните лица да изграждат частни Ж.П. линии. В страната липсват капитали и се използват частните такива, защото е забранено навлизането на чужди под формата на заем. Народната партия развива широка стопанска дейност, също като Стамболов. След напускането на властта на мястото на Народната партия идват Радославистите. Те въвеждат неутралния десятък, избухват бунтове и те подават оставка.

14. Икономическото развитие на българските земи през епохата на Възраждането.

Бълг. Възраждане се разделя на три периода:
1. XVIIIв. - средата на 20-те год. на XIXв. - разложението на турското стопанство и военно-политическата с-ма; Засилване на стоково-паричната циркулация. Възниква национална буржоазия.
2. Завършва с Кримската война(1853-1856г.) и съвпада с реформите на Османската империя.
3. Обхваща 50-70-те години на XIXв. и завършва с Руско-турската Освободителна война (1878г.). Възрожденските процеси достигат пълна зрялост, формира се бълг. нация, полага се основата на Третата бълг. държава.
През XVIIIв. и началото на XIXв. се разширява стоковото производство, градовете се развиват като търговско-занаятчийски центрове. Ако в по-ранните векове спахията не обръща внимание на земята си, то след войните той обръща своя поглед към нея. Присвоените от спахиите парцели постепенно се превръщат в частни земи (чифлици - те са средно по размер еднолично селско стопанство, чиято площ е от 60 до 150дюнюма и се обработва от 1 чифт волове). Там се използва и наемният труд на ратаи, аргати, слуги и изполицата и кесима. Основният резултат от появата на новите чифлици е обеземляването на селяните. Те възникват най-вече около големите търговски центрове, градове, панаири и тържища.
През XIXв. и началото на XXв. спахията изобщо не се интересува от своите задължения към армията, а само от своите владения. Премахва се спахийството, това води до аграрна реформа. Аграрната реформа започва през 1832г. и преминава през 3 основни етапа:
1. Етап на арендуването, продължава до 1840г.
2. Междинен етап между арендната формаи пенсионирането на спахиите от 1840-1842г. Установяват се действителните доходи на леновете, за да може върху тази основа да се изчислят пенсиите на спахиите.
3. Третият етап започва през 1842г. до 1844г. По това време спахиите са пенсионирани, а ленните им владения отнети окончателно. Аграрната реформа създава нова структура в селското стопанство.
Бълг. селяни се превръщат в раетски (свободни) селяни, които притежават различни по размер земи. Някои от тях изнасят част от продукцията си на пазара. Раетското земеделие спомага за развитието на стоково-паричните отношения и налагането на новите буржоазни порядки. След Кримската война чифлиците са буржоазна форма на земевладелие в селското с-во. На 18.II.1856г. османското правителство приема нов реформен акт наречен “Хаттихумаюн”. Целта му е да се модернизират държавните институции и да се намали силата на нац. движения. Според Хаттихумаюн се запазва живота, честта и имота на всички поданници. Реформира се съдебната с-ма и данъчната с-ма. С него се променя стопанството в империята, десятъкът си остава. Турското правителство провежда реформи за развитието на новите отношения, които налагат през 1864г. основите на земеделски каси. Те отпускат заеми с 12% лихва. Тези каси не се превръщат в Земеделска банка каквато е била целта им.
Развитието на промишлеността: Голямо значение за развитието на занаятчийското производство има ферманът на Мустафа III от 1773г. Чрез него се дава вътрешна автономия и държавно покровителство на еснафските организации. Той дава тласък на ръчното п-во. През първата половина на XIXв. навлизането на нова технология води до увеличаване на производството в различни отрасли. Тогава се появяват работилници, в които има 4-5 чирака и 7-8 калфи. Характерно е абаджийството, гайтанджийството, табакчийството, памукчийството, мутафчийството и платнарството. Така възниква простата кооперация, която има повече работници от занаятчийската работилница.
Следващият етап в развитието на промишленото п-во е манифактурния - вълнено-текстилното п-во. По-късно възниква и при гайтанджийството, табакчийството. Най-развита е разпръснатата манифактура. През 80-те год. на XIXв. навлиза фабричното п-во в бълг. земи. На първо място е пак вълнено-текстилната пром. По-късно в копринарството, мелничарството, п-вото на хартия, сапун, кибрит и др.
Икономическо развитие и в търговията: През този период от бълг. земи се изнасят най-вече суровии от растителен и животински произход - вълна, памук, коприна, вино, дървен материал. Внасят се произведения на Западноевропейската манифактурна и фабрична пром. Разширяването на външната търговия се обуславя от нарастването на вътрешния стокообмен. Важна роля играят панаирите; Сезонни и специализирани седмични пазари. През XVIIIв. се разширява и кираджийската търговия - стоките се доставят от кервани. През XIXв. пречките за развитието на търговията са: 1.Големите данъци; 2.Корумпираната турска администрация; 3.Вътрешните мита; 4.Лошото състояние на финансите; 5.Разбойническите нападения. 6. Стартирането от страна на Османската империя на космическа програмата за създаване на космически кораб за многократно използване!

24. Икономическото развитие на княжество България и стопанската политика на правителствата след Освобождението до Съединението.

След Освобождението социално-политическата с-ма на Княжество България е частната собственост и свободно функциониращите пазари. След О. Б-я не води системна стопанска политика. Причини за това: 1.Бавното развитие на капиталистическите отношения. Освен това бълг. буржоазия още не е оформена.; 2.Обръща се голямо внимание на политиката за сметка на икономиката, която изостава.; 3.Нерешеният нац. въпрос, който е причина за разбиване на единния бълг. пазар. Разрушават се връзките между производители и търговци, между суровинни и производствени центрове. Княжеството се лишава от плодородни територии.; 4.Берлинският договор, според който България не може да приеме своя митническа тарифа.
На първо място стои стопанският проблем. България се придържа към принципите на Фридриф Лист, според който не трябва да съществува свободна външна търговия. Неговите идеи стават основа на бълг. стопанска политика.
Правителството на консерваторите е изправено пред важни задачи: Построяването на пътища, железници, въоръжаване на армията. Правителство започва да увеличава данъците, за да може да постигне набелязаните цели.
Берлинският договор поставя въпроса за Ж.П. строителството, чиято цел е свързването на барон Хиршовете железопътни линии със западните. Княжеството трябвало да построи отсечка минаваща през българската територия, като се задължава и да откупи от английската компания Ж.П. линията Варна-Русе.
В малкото време, в което управляват(1879-1880) консерваторите успяват само да положат началото на стопанската политика на страната. На 26.03.1880г. власттасе поверява на либералите (Цанков, Л. Каравелов, Славейков, Стамболов).
Либералите обръщат внимание на аграрния въпрос.Доказват, че всички турски чифлици са образувани от земите на български общини. Одобряват извършения аграрен преврат и продължават да настаняват българските бежанци по празните територии. Бълггарските бежанци получават редица привилегии (данъчни облекчения, безмитен внос).
Либералите въвеждат ново тиреториално разпределение на земята. Най-големи успехи имат в областта на финансовата политика. Успяват да увеличат бюджета на страната.
На 21.04.1881г. е извършен преврат и либералите са свалени от власт. Тя се поема от Батенберг(1881-83г.). Зад него стоят консерваторите. Той променя стопанската политика на страната и позволява продажбата на чифлиците. От това се облагодетелстват богатите. Неговото управление се нарича “режим на пълномощията”. Продължава да се протаква въпроса за линията Русе-Варна.
На 23.06.1882г. е съставен кабинет с участието на двама руски генерали. Целта е да се задълбочат и разширят стопанските връзки с Русия. През 1883г. е приета първата българска митническа тарифа. Приема се закон за строителните дружества. “Режимът на пълномощията” се проваля, поради неразбирането на част от българските министри с руските генерали.
През септември 1883г. се съставя коалиционно правителство, начело с Драган Цанков. То се състои от консерватори и умерени либерали. То прави промени в аграрната политика. Чрез промяна в законодателството се толерира местната продукция.
През 1884г. на власт идват либералите на Каравелов. Изменят законите на предходното правителство. Започва създаването на кредитни учреждения. Затяга се данъчната политика. Премахва се феодалното наследство в бъллгарското земеделие. България се превръща в страна с дребна и средна поземлена собственост.
На 4.XII.1885г. се откупва линията Русе-Варна за 44 500 000лв. Но тя става държавна собственост едва през 1887г. Правителството, обаче се оказва безсилно да предпази българските стоки от конкуренцията на чуждестранните. Лошите опити за водене на протекционистична политика се отчитат и като пропуски на предходните правителства.
Причините за неуспешното развитие на индустрията са: 1.Стагнацията на вътрешния пазар; 2.Разделянето на България на две части: Източна Румелия и Княжество България.; 3.Спадането на цените на родното п-во, поради ниските цени на вносните стоки.; 4.Ниските вносни мита.; 5.Лошите опити на правителствата да създадат модерна банкова с-ма.

23. Възстановяване на Третата българска държава.Стопанската политика на Временното руско управление.Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система.

В хода на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. започва възтановявянето на ТБД. От началото на войната до напускането на руските войски през май 1879г. това става под ръководството на ВРУ. Наред със създаването на местните и централизирани административни институции и структури се извършва и преустройството на стопанството по освободените български земи, като се разрушава турската феодална система и се създават условия за неговото капиталистическо пр-во.
Началото на стопанската политика на българските правителства е продължение на водената от временните руски власти политика в това отношение. Много от принципните направления на стопанската политика на първите бълг. правителства са заложени още от ВРУ. Първоначално усилията на Гражданската канцелария са насочени към изграждането на административни и политически структури. В хода на войната възникват соц. иконом. проблеми. Основен е аграрният въпрос, тъй като 87-88% от населението се занимава със селскостоп. деятельности. Възникват бежанските и миграционните процеси, които пряко се отразяват на главния стоп. проблем, тъй като до Освобождението около 41% от обработваемата земя в Южна Б-я и от 20 до 60% в различните райони на Северна Бълг. са в турски ръце. Аграрната политика на руските власти става първостепенна сред множеството стоп. мероприятия. След като се сбъскват с действителността ръководителите на временната руска администрация спешно започват да изучават методите на отнемане на земята от турските земевладелци в освободените по рано Сърбия, Румъния и Гърция. При разработването на аграрната политика на временните руски власти оказват въздействие 3 фактора:
- положителното отношение на русите от всички административни равнища към българското население с оглед укрепване на естествените народни връзки с Русия и създаване на свободна българска държава, която да е приятелски настроена към Русия.
- консерватизъм на руското дворянство.
- изменящата се във вреда на Русия международна обстановка.
Първоначално руските власти нямат ясна позиция по аграрния въпрос поради липсата на пълни и ясни сведения за поземлените отношения на българските земи. Огромни маси от български бежанци започват насилствено да се настаняват върху земите на забегналите турски едри земевладелци. Тези земи се завземат от българите, които са ги обработвали до тогава. Много от чифлишките земи биват насилствено или по спекулативен път отнети от самите тях в близкото минало. ВРУ дава право на бежанците, които са засели турските ниви да събират реколта и им се разрешава и през пролетта да засеят освободените земи от турското население. Изоставените турски воденици се дават под наем на българи за една година. Особени иконом. грижи се полагат за многочислените семейства, за малолетните и възрастните граждани, като им се осигурява храна и работа със задоволителна заплата. Земята ускорено започва да преминава не само в ръцете на бежанците, но и на местните българи. Цялостната политика на гражданското управление по българските земи още по време на войната имала за цел да установи обществена безопастност. В селата се възобновява дейността на съветите и старейшините, а в градовете и окръзите - на управителните съвети. Голямо значение за облекчаване положението на българското население има отмяната на някои данъци, на повечето от данъците се запазват. Те следва да се изплащат с местните монети, а така също и с въведените руски монети и кредитни банкноти.
Издават се строги наредби за спазване на стопанската дисциплина и против всякакво посегателство върху собствеността на местното бълг. население. Руските власти не допускат никакво административно вмешателство в пазарните отношения. Създава се пазар за реализиране на излишъка от продукцията, получена през плодородната 1877г. В ръцете на много българи попада голямо количестмво благороден метал, с който русите заплащат.
Над Бълг. се предоставят пристанища на Черно и Егейско море. Русите разбират, че лишаването на Бълг. от морски излас ще я постави в иконом. изолация между изостаналата Османска имп. и наложилите и капитулационен режим големи западни държави. Това щяло да доведе до силно повишаване цините на все още неконкурентноспособните стоки на българите, да оскъпи вносните и в крайна сметка националното робство можело да бъде заменено с един нов вид режим-на икономическа зависимост и подчиненост, и то преди всичко от сюзерена Турция. Особено важен за Бълг. е търговският излас на Егейско море. Той окончателно би разкъсал веригите на робството.
Особено значим за извършващия се стопански преврат е член 11 от Сан-Стефанския договор. Принудени да приемат с него завръщането на турските земевладелци и възтановяване правата им на собственост, руските дипломати успяват да поставят прегради пред тези стемежи на турците. Предвижда се конфискуване на турското имущество и продаването му на публичен търг, ако до 2 години тези имоти не бъдат потърсени. Временните руски власти се стемят със стопанската си политика да облекчават развитието на аграрния преврат. Те узаконяват продадените от турците недвижими имоти, а на някои места успяват да продадат на българските селяни и изоставения турски добитък. По нареждане на руските власти започва да се внася определеният натурален заем.
Въпреки благосклонното си отношение към българските селяни руските власти са принудени да се съобразяват с натиска на западната дипломация и с клаузите на Сан-Стефанския мирен договор.

40. Българското стопанство в навечерието на Втората световна война.

През 1934г. започва постепенно съживяване на бълг. икономика след тежката стопанска криза от 1929г. до 1933г. Въвеждането през юни 1933г. от държавата на допълнителни валутни премии при извършването на часните компенсационни сделки съдейства за повишаване на цените на местните стоки за износ и на вносните стоки. Това благоприятства за развитието на българското индустриално пр-во. Въвеждането на държавен монопол върху търговията със зърнени храни поддържа високи цени на това селскостоп. пр-во и спомага стабилизирането му. Забелязва се тенденция за по пряка държавна намеса в икономиката.
Идването на власт на т. нар. “деветнадесетомайци” през май 1934г. може да се определи като начало на нов период и в иконом. развитие на Б-я между двете световни войни.
1.Селско стопанство:През тези години настъпва оживление.Цените на селскостопанските продукти нарастват с около 40%. Това повишава покупателната възм. на част от селското население. Подобряването на цялостната стоп. конюнктура увеличава възможностите за пласмент на селскостоп. продукция, както на вътрешния пазар така и в чужбина. Това води до увеличаване размера на обработваемата площ. Въпреки увеличаването на обработв. площ и подобряването на ик-ческите условия продължава да доминира дребната частна собственост. Земята е раздробена на малки парцели. Пр-вото на зърнени култури отбелязва значителен ръст. За подобряване показателите на пр-вото на зърнени храни благоприятства въведеният държавен монопол върху търговията с тях през януари 1934г. Това повишава доходите на зърнопроизводителите.
През този период продължава започналата след ПСВ тенденция за повишаване на относителния дял на т. нар. интензивни култури в земеделското пр-во. Увеличава се продукцията и засадената площ при лозята и зеленчуците. Стимулът за увеличаване пр-вото на грозде са главно външните пазари където има увеличено търсене на български десертни сортове в чужбина, докато вътрешният пазар спомага за увеличаване пр-вото на зеленчуци. Важен фактор, които влияе пряко върху селското стоп., е създадената през 1930г. Дирекция “ Храноизнос “. Чрез нея се осъществява засилената намеса на държавата в отрасъла.
В навечерието на ВСВ настъпват промени и в животновъдството. Намалява отглеждането на голеда и овце поради разораването на общинските мери, недостатъчното пр-во на фуражни култури, както и намаляването на естествените пасища. Отглеждат се повече свине и птици, тъй като е засилен техният износ главно за Герм.
Характерна черта е наличието на скрита безработица поради голямата аграрна пренаселеност в българското село. Това влияе отрицателно върху състоянието на цялата ик-ка, защото намалява производствените възможности, стеснява вътрешния пазар и пречи на механизирането на селскостоп. пр-во.
2.Индустриално пр-во. След стопанската криза започва оживление и в индустриалното пр-во. Този сектор от националната иконом. излиза по трудно от кризата.
През 1934г. и през първите месеци на 1935г. се наблюдава застой. Стойността на индустриалното пр-во нараства ежегодно от 1935г. до края на 1937г. Нараства броят на индустр. предприятия и на работниците в тях. Настъпват промени в съотношенията между стойностите на употребяваните местни и чужди суровини и материали в индустр. пр-во. Процентното участие на чуждите суровини и материали у нас намалява. Този факт има положително влияние и върху селскостоп. пр-во, защото увеличава вътрешния пазар на селскостоп. продукция, особено на техн. култури.
Отделните индустрии могат да се разделят на 3 групи:
- текстилна, кожухарска и каучукова-те увеличават обема на пр-вото си поради засилените държавни доставки за нуждите на армията.
- пр-во на растителни масла, храни и питиета и на ел. енергия-те също увеличават обема на пр-вото си.
- мелничарска, керамична, каменовъглена и химическа.
В навечерието на ВСВ бълг. индустр. достига пределна точка в своето развитие. Доказателство за това е Законът за индустрията от 1936г. Той действа в обратна посока на всички дотогавашни закони. С него се отменят всички облаги за насърчаваните индустр. предпр. Държавата си поставя задачата да рационализира индустр. пр-во по 2 пътя-чрез типизацията му и чрез въвеждане на режим на преситеност в него. Типизацията е въвеждане на единни технически норми и образци в занаятчийското и индустр. пр-во. Режимът на преситеност ограничава или изобща забранява откриването на нови предпр. в един или друг клон на индустрията.
3.Външна и вътрешна търговия. Факторите, които влияят за развитието на външната търг. са добрите земеделски реколти и по голямото увеличение на цените на земеделската продукция, отколкото на индустр. стоки. За разширяването на вноса съдейства смекчаването на режима на валутните ограничения. Законно разширените валутни премии на частния компенсационен пазар спомагат за разширяването и на износа, особено към държавите, с които Бълг. не е сключила клиринговигови спогодби в началото на 30те год.
През май 1936г. е приет Закон за изменение на закона на търговията с външни платежни средства, с който се определя горна граница от 35% на валутните премии при частните компенсационни сделки. Това затруднява търговията с държавите извън договора. За развитието на външнотърговския стокооборот спомагат и други фактори-продължаването на процеса на индустриализация на бълг. ик-ка и преструктурирането на земеделското пр-во. Значителното увеличение на земеделското индустриално пр-во, както и на обема на външната търг. довеждат до увеличаване обема и на вътрешната търг.
4. Държавни финанси. През периода на кризата държавата прави големи усилия за стабилизиране на държавните финанси. Това става главно по линията на съкращаване на разходите по редовните извънредни бюджети. Периодът на дефицитите в държавните бюджети свършва през 1935г., когато бюджетното упражнение приключва с повече разходи от приходите. От тук до края на периода държавните приходи по редовния бюджет и по специалния бюджет на БДЖ чувствително превишават държавните разходи. Основен източник на приходи в държавната хазна остават постъпленията от данъците. Една от ясно проявените тенденции в данъчното облагане на населението е почти абсолютното намаление на процента на преките данъци за сметка на увеличение на косвените данъци.Стабилизирането на държавните финанси след 1935г. се дължи освен на бързото увеличение на косвените данъци, така и на някои други мерки на държавата, като пускането на вътрешен заем, организирането на постоянна държавна лотария и др.
5. Структурни промени в кредитната система. През тези години настъпват сериозни качествени промени в кредитната система на Бълг. Засилват се процесите на нейната концентрация Бълг. участва в банка “ Бълг. кредит “ чрез БНБ. Основната причина за създаване на банката е желанието на държавата да спаси собствениците на малките банки, които сериозно са засегнати от кризата. Тази банка става най мощният кредитен институт в странат. Тенденцията на сливане на малките акционерни банки продължава и през следващите години, но с по малка сила. Това не засяга големите софийски частни банки. Отражението на стоп. криза върху развитието им се изразява в тенденция на затваряне на провинциалните клонове на банките и намаляване на основния капитал. В началото на 1938г. е извършено сливане на Генерална банка и Френско-белгийска и Балканска банка под името Френско-българска банка. Кредитната банка в края на този период разширява дейността си. През 1934г. се извъшва сливане на 2 държавни банки-Българска земеделска банка и Българска ценрална кооперативна банка в една под името Българска земеделска и кооперативна банка. През 1936г. държавата изкупува чуждестранните акции на Българска ипотекарна банка. Това създава възможности Българска ИБ да бъде включена по активно в кредитирането на общините и кооперациите. Един от големите проблеми, които създава кризата от 1929-1933г. е задлъжняването на селските стопани и част от градското население.
В резултат на това се стига до почти пълно замразяване на кредита в страната. През 1934г. е приет Закон за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита.Общата маса на дълга е намалена с 30%. Кредиторите получават облигации на касата, носещи 3% годишна лихва, платими за срок от 20г.

29. Стопанството на Англия между 2-те световни войни.

Най - големият и конкурент в икномиката- Германия е победена. Англия разширява колонийте си за сметка на германските, запазва военното си и политическо могъщество.Независимо от това войната силно отслабва икономиката й. От държава банкер преди ПСВ, Англия се превръща в държава длъжник.Рязко спада курса на Английската валута, намаляват и златните резерви, които по време на войната са изнасяни за погасяване на военните дългове.Лондо окончателно губи ролята си на световен икономически цетър, съкращава се износа на капитали. В областта на търговията САЩ и Япония силно конкурират Англия, в Далечния изток и Латинска Америка.Външната търговия на страната се съкращава близо 2 пъти. Най - тежки са последствията от войната за колонийте на империята, където с революционнте събития в Индия и Египет се открива кризата в Британската империя.
Тежко е положението и на селското стопанство, което не е в състояние да идържи на конкуренцията.Много фермери се разоряват, засетите площи намаляват.
До 1920 г. Английската икономика известен търговскорромишлен подем.
От 1920 г. в западна Европа възниква икономическа криза.Особено тежко се отразява тя на външната търговия. Промишлената продукция спада с 68% в сравнение с 1916г.Най - силен е спада в метало-производството. Връхна точка на кризата е през 1922 г., след което постепенно преминава.
Икономическото оживление започва 1924г. и продължава до късната есен на 1929г. Това оживление обаче не е убедително.На лице е хронично не натоварване ная производството. Известен прираст е отбелязан в няколко нови отрасли - автомобилостроенето, самолетостроенето, хим. промишленосъ. Относителното тегло на новите отрасли в общия обем на Английското промишлено производство е незначително.Старите отрасли, които произвеждат за външноикономическите пазари и не били защитени от митническата политика на страната силнонизостават. Де3лът на страната в световно икономическото производство намалява от 15 % (1913) на 10%(1926-29).Нараства безработицата- достига 1млн. души. В същото време нарасват данъците.Само от 1913 до 24 - 5 пъти. Най - слабото звено на Английската икономика е селското стопанство. Евтините задокеански зърнени храни заливат Европа и Англия не издържа на конкуренцията. Масово се разоряват Английските фермери. В международната конурентна борба за пазари за източницина суровини и пласмент на капитали Англия непрекъснато губи позиции.Голямата икономическа криза от 1929 г. - 33 г., която започва като криза на свръх производство в САЩ засяга чувствително Английската икономика. Тук тя започва края на 1929 началото на 1930г. Най - ниската точка е достигната към средата на 32 г. По време на кризата промишленото производство спада с 82% и безработицата достига 3млн.(близо 1/4 от работоспособното население.Най - силно от кризата са засегнати старите промишлени отрасли - въгледобив, металургия, текстилна промишленост. Не прави изключение и външната търговия , чийто обем спада 2 пъти. Силно е засегнато от кризата и Английското селско стопанство, което се намира в хроническа депресия.Цената на селскостопанската продукция спада с близо 66%.Намаляват се засетите площи. През 1931 г. Англия отчита пасивен търговски баланс. Фалират много фирми.Успоредно с това започва нова вълна

на концентрация на капитала и производствот най - вече в новите отрасли.
По време на икономическата криза 1929-33г. Англия скъсва с политиката
на свободна търговия и преминава към политика на протекционизъм, чрез която се защитава вътрешния английски пазар. Въвеждат се единни повишени мита за цялата империя. В същото време в колониите й митата се увеличават до 90%. Важна роля за развитието на икономиката на страната изиграва и проведената конференция в Отава през 1932. Конференциата осигурява изгодни митнически тарифи за внос в колониите и доминионите и за безмитен внос на селскостопанска продукция от тях в Англия. От средата на 1932г. английската икономика започва постеоенно да излиза от кризата. Най-важен фактор ускоряващ този процес е протекционистичната политика на държавата. Благодарение на тази политика 2г. след кризата Англия достига до производството си от 1929г. През 1937-38г. е обхваната от нова криза. Към края на 1938г. призводството намалява с 12% спямо 1937г. Кризата засяга всички промишлени отрасли. 1939г. безработицта достига 2млн. Тази поредна криза засилва още повече рлята на държавта. Кризата практически е преустоновена от ВСВ. По време на войната Англия милитаризира икономиката си. Търпи чувствителни загуби и окончателно загубва позициите в световната икономическа ранглиста.

17. Стопанството на Германия в края на XIX и началото на XX век

След победата на Прусия и Франция през 1870г. завършва националното обединение на германските държавници.На 18. 01. 1871г. в дворецът Версай тържествено е провъзгласена Германска имп. начело с крал Вилхем I /обявен е за наследствен император-кайзер/.
Прусия е най развитата съюзна германска държава.В нейните граници влизат Бранденбург ,Селезия,Познан,Рурската област,Саксония,Рейнската обл. и Вестфалия. В ръцете на Прусия се намира финансовото надмощие. Тук са и най развитите промишлени области-Рур, Селезия и Саар. В Прусия се добиват 87% от камените въглища в страна и 2/3 от стоманата на Герм. През нейната територия преминават всички жп линии. Към края на XIX век Прусия и останалите германски държави изживяват бурно иконом. развитие, благодарение на което още през 70те-80те години на 19 век тя вече изпреварва Франция и Англия по темпове на индустриално развитие. В началото на 20ти век ги изпреварва и по отношение на промишлено пр-во,като се нарежда на 2ро място в света след САЩ.
Основни предпоставки за германския бум:
1.Победата в Пруско - Френската война, когато завършва националното обединение на германския народ. По този начин се премахват вътрешните митнически граници и се създава единен общонационален пазар. Определя се общомитническо и търговско законодателство. Създава се единна система за мерки и теглилки. По този начин се изгражда германското иконом. единство. През 1873г. се въвежда единна златна валута, а през 1874г. е изградена единна пощенска система. През 1875г. е образувана и ценралната “Дойчебанк”. Създаването на мощна централизирана германска държава подсигурява защита на немската индустрия от английската, френската и американската конкуренция.
2. Важна роля изиграват някои практичеси последици на войната между Прусия и Франция и на първо място това е присъединяването на богатите области Елзас и Лотарингия. тези области са богати на калиеви соли и железни руди и дават тласък за развитието на тежката индустрия на Германия. тя получава 5млрд. златни франка, които веднага са вложени от германските правителства за развитие на инфраструктурата на икономиката. Започва масово строителство на нови инфраструктурни обекти. Благодарение на тази мощна финансова инжекция през 90-те год. на XIXв. индустриалната революция завършва.
3. Друга важна предпоставка за ускореното развитие на германската икономика е засилването на немския милитаризъм, ЖП строителството и увеличаване на морския флот. През 70-те години са построени повече от 15000км ЖП, а до 1910г. дължината им нараства близо 33 пъти. Усилено се активизира и военното производство. По този начин на практика Германия започва усилена подготовка за война като единствено средство за добиване на нови сфери на влияние, колонии и пазари.
4. Късното тръгване на Германия по пътя на нейната индустриализация в резултат на дълновидната стопанска политика на германските правителства им създава известни предимства. Тя внедрява в производството най-новите техн. открития и се насочва към авангардни пром. отрасли, за разлика от Англия, чието п-во е обременено от остарялата техника.
5. Липсата на колонии, оттук и липсата на осигурени пазари насочва герм. стопански дейци към въвеждането на най-новите технологични линии, даващи възможност на герм. пром. да произвежда с високо к-во и ниска себестойност. Именно на основата на прогресивни технологии на външния пазар Германия си позволява да води дъмпингова политика.
До началото на 70-те год. Германия била предимно аграрна страна, впоследствие обаче благодарение на изброените благоприятни причини тя се превръща в напреднала индустриално-аграрна страна. В резултат от появата на таи нова тенденция започва формирането на първите монополистически обединения. В Германия те се развиват по-бързо, отколкото в държавите от т.нар. “класически капитализъм”. Най-разпространени са картелите. През 1879 в Г-я има само 14 картела, а 11 години по-късно те сатват вече 210. Други монополистически обединения са синдикатите и концерните. Към края на XIXв. гигантите на немската индустрия в резултат на концентрация и моноплизация, които
“И.Г”-фарбен индустриална-химическа пром.; “АЕГ”-електротехническа пром.; “Сименс”-стоманодобовна;”Круп”-в производство на оръжия. Друга съществена страна на монополизацията в Германия е гоямата роля на мощните кредитни институции-банките. Към края на 19в. основният пакет от финансови опоерации са съсредоточени в ръцете на 6 банкови гиганта, сред които се откроябат “Дойчебанк” и “Дисконтогезелшафт”. Като резултат от сътрудничеството на промишленичт и банковият капитал се формират няколко едри финансови магнати, контролиращи цели пром. отрасли-”Круп”, “Щум”, “Ханземан”, “Кирдорф”.
Характерно е, че германската държава играе голяма ролия в контрола над икономиката в страната, която води до бързо овеличаване на ваншната търговия и до износа на капитали, като благоприятни условия за това се създават от следните причини:
а)ускорената индустиализация е на страната
б)възникванети на големите монополни обединения
в)натрупаните капитали
г)наличието на централизирано държавно управление
д)относително ограничаване на вътрешния пазар поради намалялата покупателна способност на немските граждани
Докато старите колониялни империи търгуват със своите колонии, то Германия поради тахната липса е принудена да търгува със съседните европеиски държави, с державите на Балканският п-в, близкия и далечния Изток, с някои територии о т Африка и Латинска Америка. Към 1902г. Германия има вече 12,5 млрд франка капитал в чужбина. Към 1900г. тя вече заема трето място по относителен дял в световното икономическо производство и второ място в световната промишлена търговия. Убедителен признак за големите икономически възможности на Германия в края на XXв. е известният проект за строителство на багдатската ЖП линия.
Германия започва активни преговори с Турция за нейното изграждане и подписва окончателен договор на 05.03.1903г. Още през 1898г. германският райхстаг одобрява 20 год. програма за строителството на военноморския флот. В края на века тя се превръща в първостеенна европейска сила не само в областта на икономиката, но и в политиката и военното дело.
Ускорената индустриализация на Германия изиграва благоприятна роля за развитието на селското с-во, въпреки това в сравнение с развитието на индустриата то изостава, както поради аграрната криза в каря на XIXв., така и поради пруският път на развитие. И въпреки, че се избира този пруски път в германското селско с-во укрепват капиталистическите кълнове. Обособяват се две групи селскостопански райони разделени от река Елба. На изток преобладават керските стопанства, а на запад дребните селски с-ва. Постепенно в селското с-во навлизат вършачки, парни плугове, торове и др. Започва и отглеждането на технически култури, във връзка с развитието на индустрията. Германия е принудена да внася 1/5 от необходимите продукти за изхранване на населението.
На какво се дължи изоставането?
1. На бавното протичане на реформите в областта на аграрния сектор.
2. На различията между оснвните селскостопански райони.
3. На разоряването на дребните селяни.
4. На наличието на феодални остатъци.
5. На аграрната криза.
6. На силната конкуренция на селскостопанска п-я произвеждана в САЩ, Канада и Русия.
И в начлото на XXв. селското с-во на Германия запазва характера си. германиските правителства правят няколко опита за стимулиране на развитието. така например канцлерът Бисмарк провежда политика на протекционализъм, а канцлерът каприфи сключва търговски договори с редица европейски държави, чрез които намалява вносното мито с цел да се ускори реформата вътре в страната. Към началото на XXв. настъпва известно оживление в цялото световно стопанство. Напредналите европейски държави между, които и германия отбелязват успешни икономически резултати. В основата на това стоят новите технологии приложени в индустрията. Сред всичките европейски държави особено се откриява Германия, която до ПСВ преживява огромен икономически подем.

15.Обща характеристика на световното икономическо развитие в края на XIX началото на XX век

Появяват се нови промишлени отрасли-изпъкват химическата и електротехническата промишленост.Благодарение на откритията на химиците се развива гамата на пр-вото на синтетични бои,синтетични съставки и лекарствени съставки.Направени са открития в неорганичната химия-пр-во на сярна киселина и калцинирана сода,които са в основата на много продукти.Най динамично се развива електротехническата промишленост.Въведен е електродвигателя-т.е. извършва се една миниреволюция в пр-вото.Още повече се увеличава значението на електроенергетиката след откриването на трансформатора,което прави възможно транспортирането почти без загуба на енергия до почти всички точки на света.
Революционизира се и бита на населението след откриването на електрическата крушка.Електроенергетиката павлича след себе си развитието на всички отрасли.Ел. енергията е най евтината енергия-лесно се пренася на далечни разстояния без загуби.През този период са открити автоматичния стан,ленотипната машина,машината за автоматично затваряне на капачки,открит е телеграфа,радиото,телефона.Направени са решителни стъпки към нов тип двигател за сухопътен транспорт.Германецът Ото е изобретил двигателят с вътрешно горене.Започнало строителството на морски канали,което увеличава морския трафик.Каналите позволяват морския трансптрт да се превърне в един глобален транспорт.Започва изграждането на тунели и железопътни мостове-това е в основата на националните жп мрежи.Започва изграждането на първите шосета с твърда настилка/макадам/.Появява се първият автомобил.В началото на 20 век започва масовото пр-во на автомобили.”Форд” е първата поточна линия за автомобили/1913-1914г./.Появява се въздухоплаване.Появяват се дирижаблите.През 1898г. те са задвижвани с парни двигатели.През 1903г.-аероплан.Самолетът придобива стоп. значение чак след ПСВ.Настъпват промени в организацията на капиталистическата икона.Те до голяма степен са породени от нарастналите производствени възм.-това води до концентрация на пр-вото и на капитала.В САЩ от 1889г. до 1914г. броят на регистрираните предприятия се увеличава до 1/4,работниците се увеличават двойно.Подобна тенденция се наблюдава в Англия,Франция и Герм.Концентрацията на пр-вото неизбежно довежда до концентрация на капитала,а това противоречи на законите за свободната конкуренция.През 1872г. в САЩ за пръв път се появява монополизацията, когато Рокфелер създава първото монополно обединение”Стандарт Оил”.Няколко години по късно Морган създава стоманния тръст,била създадена и “Дженерал Електрик”.Подобни процеси са развити и в Германия,където възникнали концерните:”Круп”-за оръжия,”Сименс”-в областта на стоманено добива и др.В Япония били създадени първите монополни обединения “Мицум” и “Мицубиши”.В САЩ започнало възникването на първите мултинационални компании,които започнали да изграждат свои филиали в почти всички европейски страни,като първата крачка за това е била веригата от магазини “Тифани”.Възниква компанията “Томсън Хюстън”/мултинац. комп./.Монополните обидинения приемали най различни организационни форми-синдикати,картели,концерни,тръстове,мултинац. комп.Настъпва краят на домонополистическия капитализъм.Концентрацията в пр-вото е съпроводена с развитие на банковото дело.В Герм. има 9 най мощни банки,сред които изпъква ролята на”Дойчебанк” и на “Дисконто гезелшорт”-те контролират 83% от всички банкови влогове.Подобна е ситуацията в Англия-27 банки контролират близо 86% от всички влогове.В САЩ има аналогичен процес.”Чейс Манхатън Банк” контролира през 1910г. 49% от влоговете и раздадените кредити.
Протичат и други явления в областта на взаимното проникване на банковия и промишлен капитал.Върху тази основа се формира финансовия капитал.За пръв път това явление се забелязва във Франция още в средата на 19 век.Настъпват съществени изменения и в износа на капитали,които се оказали по доходонасни,отколкото износа на стоки.В резултат на подобрените комуникативни връзки между континентите се забелязва бурно увеличение на международната търговия и на паричното обращение.
Основните причини за това разрастване са:
1.Тласъкът на колониалната довел до увеличаване на търговията на Европа с останалата част от света.
2.Активният износ на капитали водел след себе си съпътстващ износ на стоки.
3.Задълбочаването на международното разделение на труда.
4.Намаляване на транспортнете тарифи на жп и морския транспорт.
5.Разрастване на търговските компании и на другите ик. институции,което улеснява контактите между деловите страни в капиталистическите страни.
Към края на 19в. в паричното обръщение на по развитите капиталистически страни завършило утвърждаването на единна парична система за вътрешни и международни разплащания.В парично обращения едновременно функционирали златни и сребърни монети,книжни банкноти,чекове и полици,а това създало затруднения между страните по отношение на техните парични обмени.Поради тази причина някои страни изоставили системата на биметализма и се ориентирали към златния стандарт.Първа го въвела Англия през 1816г.
От голямо значение за поддържането на стабилността на паричното обращение и за създаването на условия за по нормален стоп. живот имали държавните бюджети.В този период те се отличавали с приблизителна балансираност на държавни разходи и приходи.Появила се нова тенденция на държавните бюджети-сключване на вътрешни и външни държавни заеми.В резултат на това нараства държавния дълг,чието бреме се прехвърля върху данъкоплатеца.

9. Индустриалната революция

Това е революция извършена в областта на индустрията.Това е ново качество в живота,цялосна промяна в страните,които я осъществяват.Индустриалния преврат слага началото на нова ера в човешката история.Индустриалната революция/ИР/ бележи началото на едно общество с ново лице.ИР не само променя технологичната база, но и начина на живот на обществата,които я извършват.Англия е родината на индустриалния преврат.Тя е страна,в която се стичат много богатства от колониите /наличие на свободни капитали/.Промяна на демографската картина в Англия, оформя се пазар на евтина работна ръка,заражда се манифактурното произв.Провежда се политика на покровителстване на местната индустрия,особено на вълненотекстилната.И тази индустрия е поле , върху което да стъпят собствениците на капитали.Всички тези благоприятни обстоятелства локализират извършването на ИР именно в Англия,а не във Франция.Проявява се една кориозност в ИР-поле за внедряване на машината става памукотекстилната промишленост явява се широка потребителска ниша,която трябва да се заеме/памучните изделия са
по търсени/.Всичко това пренасочва инвестициите и свободните капитали към памукотекстилната пром.Единствено машината е в състояние да конкурира индийското памучно влакно.Англ. правителство 2 пъти издава закони забраняващи вноса на памучни изделия.До тогава е изобретен тъкачния стан на Кейс/летящата совалка на Кейс/.Тази “летяща совалка” автоматизира процеса на изтъкаване на нишката /1733- Кейс/.Благодарение на това откритие се очертава диспропорция-не стига преждата и се появява глад за предачи и затова се механизира процеса на предане на памучно влакно.Това става през 1784г.,когато тъкачът Хардгрейвс създава предачната машина”Джени”.Но с нея не се слага началото на ИР.Появява се ватермашината-предачна машина задвижвана с вода.Това изобретение е дело на Аркрайт-тази машина обаче не произвежда фина нишка,затова усилията са насочени към подобряване на тази машина.През 1783г. Кромнтън създава т. нар.”мюл-машина”-това е крачка напред към повишаване качеството на памучната тъкан.През 1790г. Кели създава машина, която призвежда фино памучно влакно.През 80тег. на 18ти век се преминава към машинен начин на пресукване и намотаване на памучното влакно.През 1785г. селският свещеник Картрайт изобретява механичен тъкачен стан,който заменя труда на 20 тъкачи.Производствената търговия се повишава 7 пъти.През 1801г. се появява първата механизирана тъкачна фабрика.След 1801г. вече има над 200 тъкачни фабрики в Англия.
Следващата индикация е в търсенето на енергия.Оказа се, че силата на вятъра и водата не са благоприятни от териториална гл. точка,това обстоятелство на независимост създава редица затруднения на англииските тъкачи-трябва да се търси промяна по отношение на някаква универсална енергия.Благоприятна предпоставка е откритието на “фонд папен”-парния котел.Върху основата на това откритие Джеимс Усий през 1776г. изобретява и патентова парната машина.През 1784г. е построена и първата памукопредачна фабрика с парен двигател/възниква глад за метал/.До тогава металът се палучава чрез използване на дървени въглища.Започва масово изсичане на гори,търси се заместител на дървото с друго гориво.Съществува опасност от екологична катастрофа.През 1735г. Дербм патентова добиването на метал чрез използване на каменни въглища.Това е едно от най важните открития на 18 век.С използването на каменните въглища се скъсва пъпната връв на човечеството с аграрната епоха.Постепенно с откритието на Дербм близо 50г. по късно се преудолява гладът за метал.Постепенно се очертава глад за каменни въглища.Дълго време показателят добив на въглища е основен,по който се определят икономиките на страните.Възниква въпросът за задоволяване гладът за машини.До тогава те са се добивали ръчно.Благоприятна предпоставка за задоволяване на този глад е откритието на Корт за добив на стомана.През 1784г. той патентова идеята за добив на стомана , а също и прокатния стан за стомана.С откритието на Корт се преминава към машинен начин за пр-вото на машина.Заслуга в тази насока има и Модел-той открива автоматичен машинен чук;следват откритията на струга и фрезата и възниква машиностроенето.С него завъшва ИР в Англия.
Следващата индикация е в областта на транспорта.Робърт Фултън през 1807г. е построил първия параход в САЩ, с което се слага началото на корабостроенето.През 1829г.Джордж Стефенсон качва парния двигател на колела и качва тази каруца на релси с името “Ражето”-появява се първия локомотив и е построена 1та ж. п. линия-Ливърпул-Манчестър.Тази линия придобива определено стоп. значение.Изграждат се и други жп линии.Нещата продължават в сферата на разпределението,соц. сфера и т.н.Източник на ИР в Англия е развитието на капитализма в селското стоп.В резултат на процеса на т. нар. “ограждания” се изтласкват масово хората от селата към градовете.Чрез внедряване на агротехнически новости и мелиорация на стопанството се дава тласък за развитието на растениевъдството.Тази индукция дава отражение в животновъдството.Така се получава един затворен кръг наречен “достоен кръг” и е проява на първия механизъм на пазарното стопанство.Нарастналата продуктивност оказва влияние върху градския сектор.Промишлеността трябва да се включи в дастойния кръг.С ИР имаме оформена система на единно национално стопанство/развитие на пазарния механизъм в селското стоп/.Моделът на ИР в Англия се повтаря и във всички страни но в разл. етап от време.

28. Обща характеристика на световното стопанство между двете световни войни

След ПСВ започва нов период в развитието на човешката цивилизация.Това е време и на опасни социални и икономически експерименти,време на възникването на тоталитарни политически системи с крайно ляв и десен произход.Време,в което в някои страни от Западна Европа и САЩ протича процес на хуманизация и демократизация на обществения процес,различни пътища и алтернативи в световното развитие задълбочават кризата в обществата и само след 20 г. се стига до ново варварско разрешаване на противоречията по пътя на войната.Предпоставките за тази криза са създадени още до ПСВ и се изразяват в следното:
1.Изостряне на противоречията между най долната и най горната прослойка на обществата.
2.Изострят се противоречията между колониалните народи и метрополите.
3.Засилват се противоречията между самите метрополии в резултат на борбата метрополиите за овладяване на световните пазари.
ПСВ не решава тези противоречия,тя създава само временно статукво и отлага разрешаването на острите противоречия между големите капиталистически държави и дава тласък на национално освободителните движения на колониалните народи.Войната създава условия в някои държави,които в предишния период са изостанали в своето икономическо и соц. развитие,да осъществят нови политически алтернативи.В Русия е извършен Октомврийският преврат, в резултат на който по късно се създава тоталитарна съветска държава.В Турция е извършена революция на младотурците на чело с Кемал Ататюрк,отхвърлена е властта на султана и страната е обявена за буржоазна република.Избухват революции в Германия,установена е Баварската република и в Унгария-Унгарска съветска република,чиято история е твърде кратка.Наддигат се някои колониални народи.Против английското господство настава нарада на Авганистан.Възстават и северозападните провинции на Индия,арабите в Ирак и Йордания.Против Франция възстава народа на Сирия.По късно в резултат на масовите надигания на колониалните народи се стига до конституционното управление на Индия и Египет и до постигане на независимостта на Иран и Афганистан.След войната е създадено изключително икономическо напрежение породено от тежките и унизитени клаузи наложени на победените народи чрез Парижкит мирен договор.Изключително едностранните и необмислени клаузи на договорите практически ги прави безплодни и неизпълними.Герм. например трябвало да изплати репарации в размер на 132 млрд. златни марки,чрез което Франция се стреми да унижи своя вечен противник.Научавайки за този договор френският маршал Фош възкликва:”Това не е мир,това е 20 год. примирие”.Между 2те световни войни темповете на развитие на световното стопанство са по забавени отколкото в края на 19ти и началото на 20ти век,като сега център на икономически подем е техническия прогрес,който дава тласък в развитието на западноевропейските даржави и САЩ.Към тях постепенно се присъединява СССР,Япония и Канада.Новите пътища на техническия прогрес могат да се сведат до няколко стратегически области:
1.Значителен технически напредък в областта на транспорта,което е свързано с бързото усъвършенстване на двигателя с вътрешно горене, дало силен тласък на автомобилостроенето и на превоза на товари и хора.Постепенн автомобилния транспорт все по успешно започва да конкурира железопътния,което от своя стрна води до подобрения в него.През 1924 г. се появяват първите дизелови локомотиви и електровози,които бързо изместват парните локомотиви в почти всички развити капиталистически страни.Настъпват съществени промени и в морския транспорт, където парния двигател е заместен също с дизелов и по този начин се увеличава скоростта и товароподемността на корабите.Започва строителството на многа канали най вече в Англия и САЩ.Появява се и метрото като средство за бърз пътнически транспорт.Дава се тласък на въздухоплаването- в Герм.,Англия и САЩ са изградени и функционират първите държавни и частни въздухоплавателни компании.Самолетът се превръща във все по успешно
средство за превоз на товари и пътници.
2.Значителен технически напреък е отбелязано в индустриалното производство,което най вече е свързано с разрастване производството на електрическа енергия.Започва масово строителство на хидро и топло централи.В индустрията бързо се заменят парните машини с електромотори и двигатели с вътрешно горене,притежаващи много по висок коефициент на полезно действие,което води до увеличаване производителността на труда.Въвеждат се нови методи за обработване на метали за получаване на синтетични суровини и горива,протича непрекъснат процес на механизиране на производството.Широко разпространение намират поточните производствени линии,чието начало е поставено от Хенри Форд още през 1913-1914 г. в областта на автомобилостроенето.Въвежда се и системата на хронометража-Тейлър.През втората половина на 20-30г. започват масовите работнически движения срещу тейлъризма.От този период са направени първите стъпки към практическото внедряване на електрониката в производството.Положено е началото и на автоматизацията на производствените процеси-в хидроцентралите,а по късно и в машиностроенето.През 1928г. за пръв път в САЩ е построен авноматизиран завод за произв. на вериги за танкове и трактори.Автоматично се регулират и вякои химически процеси в Герм.,САЩ и др. Съществен напредък е отбелязан и в химическата промишленост,създадени са и първите изкуствени влакна и изкуственато коприна.През 1932г. в СССР ,през 1937г. в Герм. започва мащабното произв. на изкуствени торове намиращи все по широко приложение в селското стоп. и водещи до увеличаване на добивите от селско стоп. култури.Отбелязан е съществен напредък и в ядрената теория. През 30те г. е създаден и първиян циклотрон на Лоренц.През 1932г. са открити неотрона и позитрона.През 1936г. Нилс Бор създава първият модел на атомно ядро,а през 1939г. Хан и Щрасман откриват делението на атомното ядро.През 1942г. е създаден първият атомен реактор.
3.Друга характерна черта на световното иконом. развитие е наличието на големи колебания в иком. в иконом. конюнктура.ПСВ води до големи разрушения, до огромни човешки жертви и териториториални промени,което се отразява сериозно на иконом. развитие на света.През военните години само Япония и САЩ успяват да увеличат националното си богатство.САЩ вече разполагат с 1/2 от световните златни запаси и валутни резерви.Най големи загуби понася Герм.Нейното стоп. е обхванато от тотална разруха.Англия която е формална победителка също понася загуби особено в областта на флота и задграничните си капиталовложетия,постепенно намаляват влиянието и в световното капиталистическо стоп.От началото на 1920г. иконом. развитие на повечето развити страни навлиза във фазата на следвоенна иконом. криза.Така наприм. в САЩ общият индекс на индустиалното произв. през април 1921г. спада с 32 проц. спрямо ни 1920г. В Англия този спад е още по голям, единствено само Франция не е така чувствително засегната от кризата и причините за това са огромната репарация изплащана от Герм., присъединяването на богатите територии Елзас и Лотарингия и експлоатацията на Рурският минен басейн.Следва бавно иконом. оживление.В САЩ например индустриалното произв. се увеличава с 69 проц., във Франц. с 49 проц,а в Герм.с 20 проц.През 1929г. САЩ произвеждат повече индустриална продукция отколкото Герм.,Англ.,Франц.,Япония Италия взети заедно.След 1929г. започва спадане на произв.През октомври 1929г. падат цените на акциите на Нюйоркската борса и започва най дългата и изтощителна стоп. криза в историята на капитализма, която продължава чак до 1933г.В някои страни тя е с по ниски показатели.Най ниската точка на кризата в повечето държави е достигната през 1932г.Постепенно индустриалната криза се преплита с аграрна.Световното произв. средно спада с 44проц. и е върнато на равнището от 1908-1909г.Нараства броя на безработните, с което драстично нараства социалното напрежение в САЩ и западноевр. капиталистически страни.Спада и еластичността на стокооборота на международната търговия.През 1934г. тя е само 66 проц. спрямо 1930г.Започва и масовото разоряване на хиляди дребни и средни предприятия,което води до мащабно увеличаване концентрацията на произв.Кризата се отразява и на кредитната система.Фалират голям брой средни и дребни банки,което води до гигантска концентрация на капитала.Към края на 1933г. в повечето държави
конюнктурния цикъл започва да се променя и те започват да излизат от кризата.Следват години на бавно оживление на стоп. живот.През 1936г. е достигнат връх на индустриалното пр-во от навечерието на кризата.През втората половина на 1937г. и през 1938г. започва нова стоп. криза, която не е световна.Тя засяга главно държавите,които не са успели да преустроят ик. си развитие на военни релси.Капиталите на тази криза са значително по ниски от предишната и ускореното пренасочване към военно пр-во на повечето капиталистически държави води до бързо извеждани от кризата.Характерно за икономиките на развитите държави през междувоенния период са забавените средни темпове на ик. растеж.Продължава да расте дела на индустрията за сметка на спадането делът на селскостоп. пр-во.В САЩ през 1938г. делът на индустрията достига 26проц. спрямо делът на селскостоп. пр-во.В Англия това съотношение е 46 към 6 проц.
4.Друга странна тенденция в периода е нарастване ръководната роля на държавата в стоп. живот.В междувоенния период е направен завой от либерална политика към нарастване регулативната роля на държавата в стоп. живот,като най ярко тази тенденция се проявява в тоталитарните държави-СССР,Герм.,Италия и Испания.В тях дори се стига до тотален контрол от страна на държавата не само върху стоп. живот,но и върху всички други сфери на обществения живот.Държавата пряко участва в търговията,индустрията,транспорта,банковото дело,в регулиране отношетията между труда и капитала.Проявяват се и някои нови ик. теории-маргинализъм и кейнсианство.
5.Настъпват съществени промени в международната търговия,паричните отношения и соц. политика.Междунар. аукциона. е повлияна от монополното присъствие на картели,концерни,които дирижират стокооборота и цените на стоките.Всички държави през този период увеличават митническото облагане на чужди стоки.Настъпват съществени промени във валутните отношения .Още в началото на ПСВ всички воюващи и много неутрални страни преустановяват обмена на банкноти срещу благородния метал.Забранен е износът на злато.Тази мярка в повечето държави не се променя и в периода между войните.Насъпват съществени промени в соц. политика на повечето развити капиталистически страни.
След ВСВ силно нараства безработицата,която води до масови безредици и бунтове.През 1911г. в Женева е свикана специална международна конференция,в която участват почти всички капиталистически страни и тук за пръв път се полагат основите на трудовото законодателство,като конференцията се произнася за 8 часов трудов ден.През 1936г. във Франция е въведена 5 дневна работна седмица и в почти всички развити европейски държави е сложено началото на соц. осигуряване при трудова злополука,майчинство,старост.Започва сключването на първите колективни трудови договори.Отново във Франция през 30те год. се въвежда 14 дневен платен год. отпуск.

16. Стопанството на Англия в края на XIX и началото на XXв.

Третата четвърт на XIXв. за Англия е кулминационна точка на икономическия й разцвет. През 50-те и 60-те години на XIXв. тя все още има най-мощна промишленост и п-во на най--качествени стоки. Основна предпоставка за това е ранната индустриална револююция и бързото формиране на огромна колониална империя. Англия все още се нарича работилница на света. Към 1870г. в нея се добиват 1/2 от всички каменни въглища, а памучната й пром. преработва повече от 2/5 от памука в света. Господстват пазарите в света и има най-мощния търговски флот. Постепенно обаче съществена структура на английското с-во започва да става износа на капитали. Още към средата на XIXв. Англия изнася над 30млн. лири капитал, а в 1870-1875г. 70млн.лири.
В резултат приходите от лихви и дивиденти през 70-те години надхвърлят 50млн.лири за година, като по-голяма част от тях веднага се инвестират в колониите. Английската икономика действала като огромен мях всмукващ огромни количества суровини и продукти и изтласкващ купища текстил и промишлени стоки. Ако в краткосрочен план износът на капитали прави Англия по-богата от всякога, то в дългосрочен план поддържа в потенциална опасност за собственото й икономическо развитие.
Ретроспективно могат да се открият поне две следствия, които по-късно се отразяват на икономическата мощ на Великобритания в света:
1. Посредством износа на капитали Англия развива икономически други държави, както чрез периодичните финансови инжекции, така и чрез строителството на ЖП линии, пристанища и параходи. По този начин се създават възможности за чуждестранните производители да конкурират собствените й продукти през следващите десетелетия. В тази връзка трябва да се отбележи, че въвеждането на парната енергия, ЖП транспорта, а по-късно и на електричеството помага на Англия да преодолее естествените трудности за постигане на по-висока производителност. Новите изобретения улесняват САЩ, Русия, Централноевропейските страни. Индустриализацията в световен мащаб изравнява възможностите за използване на местните ресурси и по този начин отнема някои преимущества, с които се ползва Англия като морска страна.
2. Нараства зависимостта на Английската икономика от международните пазари и финанси. До средата на XIXв. английския износ представлява повече от 1/5 от националните доходи. Океанските пазари са твърде важни за Англия, особено тогава, когато се превърнат от селското стопанство в градско индустриално строителство. Нараства вносът на суровини и хранителни продукти. Най-бързо развиващият се сектор на банковото дело, застраховането, жилищното настаняване, инвестициите в чужбина зависят от световния финансов пазар в още по-голям степен.
Големият износ на капитали в колониите води до съществени изменения в английската икономика.По темпове на развитие още през 80те години тя е изпреварена от САЩ, а през 90те от Герм. Постепенно намалява делът на Англия в световното промишлено пр-во. От 30% от 1870г. до 14.8% през 1914г. Намалява и добивът на каменни въглища от 52% на 22% , на чугун от 50 на 13%.
В някои традиционни производства Англия запазва все още силната си позиция, но изостава от САЩ и Германия в областта на хим., електротехн. и автомобилната индустрия. към средата на XIXв. Англия изгубва и търговско-политическите си позиции и само ограничените й колониални владения й осигуряват високи приходи за сметка на евтини суровини и износа на капитали. Все още за пазва могъществото си в морския търговски транспорт. От общо 8 000 парахода в света 4 000 са на Англия.
Световната икономическа криза продължила до 1893г. за пръв път разкрива слабостта на английската икономика, а именно нейната зависимост от международни пазари. Евтините селскостопански произведения на САЩ и Канада конкурира английското производство и ако през 60-те години вносът на месо е 10%, то през 1891 година Англия внася 36% месо за прехранване на населението. Към началото на XXв. Англия загубва лидерската си позиция в света. Възниква въпросът кои са причините за това:
1. Остарялата техника на английската индустрия.
2. Наличие на ограничени и сигурни пазари в колониите на английската империя правят Англия делови сред по-незаинтересованите от внедряването нови техники и технологии.
3.Износът на капитали,които постепенно превръща Англия от работилница на света в рентиерска държава на прага на новото столетие.В страната ина около 1 млн. души рентиери.
4. Конкуренцията на САЩ и Германия
5. неуспешни опити на няколко английски правителства да въведат протекционалистическа политика. Против нея се обявяват представители на текстилната и корабостроителната пром.
През 1886г. англ. правителство, което е сериозно обезпокоено от изоставянето на Англия създава спец. комисия, която да анализира причините за изоставянето. Изводите на комисията са:
1. Леността на англ. индустриалци и търговци.
2. Нелоялната конкуренция на младите държави, които провеждат политика на дъмпинг.
3. Към края на XIX и началото на XXв. в Англия се засилва концентрацията на производството. Възникват големите монополистични обединения, чиято бройка достига 93 през 1993г. те се образуват в различните отрасли на производството на Англия. Преобладават картелите, тръстовете и концерните. Те успяват да монополизират почти цялото производство в съответния отрасъл. Така например тръста за сол монополизира 905 от производството, тръста за цимент 89%.В Англия монополизмът протича много по-бавно отколкото в САЩ и Германия. Тук сравнително по0бавно се концентрира банковия капитал. Тази концентрация изпреварва концентрацията на пром. капитал и ако през 1890г. в Англия има 104 по-големи банки, а следствие на концентрацията през 1912 те остават 64,а година по-касно 27.
Тези 27 банки обаче владеят 86% от всички банкови жлогове в страната.И тук по подобен начин на САЩ и някои европеиски държави интензивно срастване на банки, върху която основа възникжа финансожия капитал и финансовата олигархия.Англиа е наи-големия износител на капитал в света и вече и вече се превръща в банкет на света.Към 1914 износът на капитал достига 100млрд френски франка. По-голямата част от него е изнесен за английските колонии. През 1899 вечв дохода от ваншната търговия на страната около е 5 пъти по-малък от получения доход от вложените ж чужбина капитали.Англия изостава изостава впредимно на стратегията на производството си.Тя произвежда предимно потребителски стоки, докато САЩ и Германия произвеждат срредства за производство.
Една от най-характерните особености на английското селско стопанство е концентрацията на поземлената собственост.Около 70% от земите са собственост на лен лордовете. Друга характерна черта на английското селско стопанство е, че лен лордовете отдават земята за преработване срещу изключително голиама рента на капиталисти фермери.при това собствеността на лен лордовете и високата рента се оказали прчка за интензивното развитие на селското стопанство на Англия, както и за агротехническия подбор.Това се виждало от управляващите кръгове и те се опитали да национализират земята на лен лордовете принудителното и изкупуване и след това прдажбата и на капиталистите фермери,при което за производителите би отпаднало високата рента.Но по този начин нищо не се постига и само в северната Ирландска държава успява.
След този провал за изкупуване на земя Английското правителство направило втори опит, по отношение на рентата.Отново не се получил желания резултат. Нещо повече Английските лен лордове масово започнали да превръщат обработваемите земи в увеселителни паркове, спортни и ловни полета. Oбработваните пшощи намаляват близо 2 пъти. Намалява броя на овцете и Англия била принудена да внася 2/3 от необходимите хранителнин продукти за изхранване на населението си. Към 1913 г. в Англия в селското стопанство било заето само 8 % от трудоспособното население, коетоп било резултат не от въвеждането на селскостопанска техника, а от намаляване броя на обработваемите площи. Икономическоот си изоставане Англия се опитала да компенсира по пътя на още по - интензивна колониална политика.Към 1880 г. Англия владеела 20 млн. кв. км. с 200 млн. души население.
В навечерието на ПСВ Англия е най - голямата колониална империя “над която слънцето никога не залязва”.На известен етап от икономическото развитие на Англия огромните и колоний са мощно средство за икономически и политически просперитет, но в края на XIX в. и началото на XX в. те правят по - мудни и лениви икономическите кръгове в Англия, в резултат на което тя окончателно изгубва икономическото си лидерство в света.

33. Стопанството на САЩ между двете световни войни

Изключително важно събитие в САЩ е войната между индустриалния и робовладелен строй, т.е между Севера и Юга - 1861-1865 година. Тя има огромно социално, икономическо и културно значение за бъдещето развитие на САЩ. След гражданската война САЩ стават господари на една голяма континентална област от Рио ранде до канадската граница и от Мексико до Орегон. След закупуването на Аляска от Русия през 1867 г. САЩ излизат на Северния ледовит океан. Аляска е стратегическа област по отношение развитието на икономиката на САЩ (богата на полезни изкопаеми). След гражданската война САЩ преживява буен икономически подем и в края на XIX в. те стават най-могъщата икономическа държава. Още тогава центърът на икономическата активност мигрира в САЩ. Най-добрата основа за развитието на капитализма е САЩ- без наличие на феодални остатъци. Относителното тегло на САЩ в световното икономическо производство е близо 21%, за да достигне в 1913 год. 36% от световното производство.
Кои са причините за този феномен?
1. Това са огромните им природни ресурси, с които разполага американският континент, особено след усвояване на земите на запад. Тук съществууват най-богатите залежи в света на желязо, петрол, огромна водна сила; променя се технологичната база на производство; променя се бита на американеца. Има увеличениена производителността на труда на американската индустрия.
2. Закон за хомстедите - По силата на този закон всеки американец, който е отбил своята служба и е глава на семейство има право да получи 600 дка земя на запад с условие, че 5 години трябва да я обработва. През 1862 г. този закон позволява да се усвоят големи мащабни американски земи. По темповете на развитие селското с-во на САЩ няма равно в света. тези участъци земи създават условия за развитие на фермерски тип стопанство - имаме отсъствие на феодални остатъци. Наред със земеделието тези територии спомагат развитието на животновъдството и зеленчукопроизводството.
3. Огромен приток на имигранти от Европа. От 1870-1900 в САЩ прииждат 14 000 000 души и до началото на първата световна война те нарастват на 27 500 000 души.голяма част от имигрантите ползват правата на хомстедите. Към САЩ тръгват не само авантюристи, но и хора, които не могат да се реализират в Европа. има една втора вълна на индустриална революция в Америка. Масово се откриват работни места в индустрията.
4. САЩ успешно внася капитали от Англия. Те се внасят в най-проспериращите отрасли на промишлеността. В САЩ се внасят 7,5млрд. $ чужди капитали. Тази тенденция се запазва до Първата световна война. Английските капитали създават американската икономика.
5. Към края на XIXв. в САЩ се извършва мощна техническа революция - разпространение на електричеството, използване на нефта, превръщане на автомобила в масово превозно средство. САЩ стимулира техническия прогрес - само за 1860-1900 година в САЩ са регистрирани 676 000 патента за изобретения, като голяма част от тях веднага биват предложени в сектора на икономиката на Америка.
6. С гражданската война и с победата на по-рразвития Север над Юга се нанася удар на революцията. В Юга има преобладаване на по-ниски плантации обработвани от робовладелска ръка. Формира се единен национален пазар. Това води до възможност за консолдация на отделните щати и формиране на единна американска нация. Властват либералните идеи, които създават предпоставка за бурно развитие на капитализацията. Усвояват се природните залежи на Запад, увеличават се суровините за американската промишленост. Всички тези предпоставки създават условия на американското правителство да премине към протекнационалистическа политика. Основен механизъм при тази политика са високите вносни мита до 75%. стимулира се местното производство.
7. Големите миграционни процеси на Запад стимулират въвеждането на механизация и модернизация на производството. Започва строителството на големи заводи за производство на машини. Бързо се развиват металодобивната, въгледобива, металообработващата промишленост. За кратък срок САЩ завладяват всички пазари с евтината си продукция. Характерна особеност на американското стопанство през това време е огромната концентрация на банков капитал. Съществува и друга успоредна тенденция - има голям брой средни и дребни предприятия, фермерски стопанства, коитоо поллучават защита от закона.
Друга важна черта на следвоенното американско развитие е бързата индустриализация на страната. От 1870 до 1900 г. производството на чугун се увеличава близо 8 пъти, на стомана 1900 година достига 10 000 000 т годишно. От 4-то място през 1868 г. по обем на промишлено производство през 1892 година САЩ излизат на първо място в света. Към края на века те вече изпреварват Англия близо 2 пъти. Особено бързо се развиват новите промишлени отрасли: каучуковата, нефтената, алуминиевата, химическата, електротехническата и машиностроителна промишленост. В САЩ за първи път е въведено поточно и конвейрно производство, което многократно увеличава производителността на труда.
А друг важен белег е интензивното транспортно строителство. Първоначалентласък в тази насока отново дава гражданската война, която затваря река Мисисипи като важна трансортна артерия между централните и западни щати, което от своя страна предизвиква необходимостта от ЖП линии. През 1862г. започва тяхното строителство по времето на Абрахам Линкълн. Той разрешава на компанията Юнион Пасифик изграждането на ЖП линия от Омаха на Запад. По-късно в ствоителството на ЖП линии се включва и Сентрал Пасифик. Тя започва изграждането на линия от Сан Франсиско на Изток. През 1867г. двете линии се срещат на територията на щата Юта. През 90-те години на XIXв. са готови вече 4 ЖП линии, свързващи централните щати с тихия океан. И пета линия свързваща Тихия с Атлантическия океан и минаваща около Канада. Към 1900г. ЖП линиите имат обща дължина 190 000 км. ЖП компаниите получават държавни субсидии и огромни площи земя около трасетата. Възникват множество проблеми между собствениците на земите и компаниите.
За кратко време САЩ благодарение на този икономически бум се превръщат в напреднала индустриално-аграрна държава. От тази епоха се създава легендата за неограничените възможности на американеца. В САЩ по това време съществуват приказните богатства на Рокфелер, Морган, Форд, Дюпон, Мелон. Към края на XIXв. в САЩ 4% от населението са милионери. Най-богат сред американските милионери по това време е Рокфелер, по-късно Морган. От този период е произхода на богатствата на другите американски мултимилионери - Дюпон, Форд, Мелон, Антоан Лавоазие. Хенри Форд става символ на преуспяващият американски бизнесмен. През 1896г. той за пръв път изкарва своя автомобил на улицата, а само три години по-късно създава прословутата компания “Детройт автомобил”. През 1903г. тази компания е преобразувана във “Форд мотор къмпъни”, както се казва и до днес.
И в САЩ характерна черат на икономиката става силната концентрация на производството и на капитали. В процеса на концентрация са погълнати от много дребни и средни предприятия и среща съпротивата на притежателите на тези предприятия. Издаден е пържият закон за защита на средният и дребен бизнес - Зако на “Шерман”,имаш за цел да ограничи жластта на монополите - при президента Гроувър. В областта на селското стопанство САЩ се развиват много бързо.Причините се крият в голямото търсене на свелскостопанските произведения на външния и вътрешен пазар.в тази насока е благоприятно премахванването на робствотов Юга, усвяването на огромните територий на запада, закона за комстедите - в основата , на които възникват други капиталистически стопанства от фермерски вид.В резултат от тази политика до 1910 г. обработваемата земя в САЩ се уве3личава близо 2 пъти.В Америка липсва работна ръка най - вече в селското стопанство, което се компенсира с въвеждането на модерни агро - технически мероприятия , изкуствени ториве, напояване на площите и модерни машини.Световна известност добиват заводите за производство на селскосторанска техника на братята Маккормик.В САЩ се обособяват 3 големи селскостопански района:
1. Североизточен - отглеждат се фуражни култури и се развива животновъдството.
2. Южен - характеризира се с дребните арендаторски стопанства образувани след прмахването на робството. Тук стопанството се развива по евлюционен път, при което южните области изостават.Отглежда се главно технически култури - памук, тютюн, захарно цвекло, тръстика.
3. Западен - най-голям; отглежда се прословутата американска пшеница, създадени са големи животновъдни ферми, развива се овощарството, напояват се обработваемите площи.
След завземането на западните територии САЩ излизат на първо място в света по добив на пшеница и завоюват нейният масов износ.
В началото на XXв. в американската икономика продължават процесите на концентрация на производството и капитала, особено бърз е този процес в металургичната промишленост, тъй като се изисква огромно количество капитали. Морган за кратък срок слага ръка върху този отрасъл и създава стоманеният тръст в Америка. Рокфелер слага ръка върху нефтодобива и създава компанията “Стандарт ойл”. Мелон създава алуминиевия тръст.
Към края на гражданската войа в САЩ има само 225 000 индианци. непрекъснати са сблъсъците между индианците и американската власт. през 1890г. е последният голям сблъсък. В 1887г. е приет “Законът на Дауес”, според който е ликвидирано индианското общинно племевладение. През 1901г. пет индиански племена приемат америкаснко поданство.
Огромните мащаби на концентрация на производството могат да се илюстрират с развитието на тръстовете, които дават 3/4 от продукцията в страната. Тръстът на Морган разполага със 100 парахода, тръстът на Рокфелер контролира 90% от добива на нефт в цяла Америка. През този период американските монополи стават най-могъщите в света.
И в банковото дело протича процес на концентрация на капитали. Само двете банки на Морган и Рокфелер имат капитал над 11млрд. $. Оформят се 8 крупни финансови групировки - на Морган, Рокфелер, Дюпон, Мелон, Кун-Леб,Чикагската, Бостънската и Кливландската групировки. Те се превръщат в неограничени господари на САЩ и управляват не само нейната икономика, но и политиката на страната. Големите обединения в САЩ към 1914г. са само 2%, но притежават 35% от работниците и произвеждат 45% от пром. продукция в страната. От важно значение за икономическото развитие на САЩ е нейната клолониална политика.
Присвояване на Аляска през 1869 г. За да наложат своето влияние в Централна Америка,САЩ лансират прословутата идея за Панамериканизма-1888г-Блейн.През 1889 по неггожа идея е свикана конференция на даржавите от Централна Америка на която САЩ предлага:
а)образуването на митническа организация.
б)създаването на единна митническа тарифа
в)определяне на единни мерки и теглилки
г)създаване на общ арбитражен съд за решшаването на спорните въпроси между държавите от съюза
Постепенно САЩ засилва агитацията си за анексията на Куба и Пуерто Рико, където американските капитали имат своето трайно присъствие. Към края на XIXв. се засилва американският интерес към Китай и Корея. През 1897г. САЩ присвоява Хавайските о-ви. през 1898година САЩ започват войната против Испания за Куба, която приключва с победа за САЩ. На 18.11.1898г. е подписан “Панамо-американския договор”, за изграждане на Панамският канал. Строежът на канала завършва през 1914г.
Това е най-голямото национално предателство за панамското правителство. През 1907г. САЩ установяват финансов контрол над Санто-доминго. към края на XIXв. САЩ притежават вече 60 000кв.км колониални територии, а до 1914г. те нарастват на 300 000 кв.км. За разлика, обаче от някои европейски държави създават в колониите структура на промишлеността, т.е. икономиките се установяват в колониите - т.нар. “ефект на спойката”.