Страницы


Туризм

Лекции туризма
Содержание:

1. Рыночный механизм. Сущность рынка. Спрос и предложение.
2. Производственная функция. Затраты на производство. Profit.
3. Основные макроэкономические показатели. ВВП и подходы к ее расчету.
4. Затраты. Состав и структура общей стоимости. Потребление и сбережения.
5. Макроэкономические дисбалансы. Экономический цикл. Безработица и меры по борьбе с безработицей. Инфляция и антиинфляционная политика.
6. Деньги - природа и функции. Банки и банковская система. Фискальная политика и государственный бюджет.
7. Природа, роль туризма. Виды и формы туризма. Современные тенденции и перспективы развития туризма
8. Нормативно-правовая база туризма. Международный туризм организаций. Государственное регулирование туризма.
9. Особенности гостеприимства. Национальные системы классификации в индустрии гостеприимства.
10. Оборот затрат и ценообразования в индустрии гостеприимства.
11. Sebestoynst туризма. Классификация затрат в индустрии гостеприимства.
12. Характер и роль цен. Методы ценообразования. Экономическая эффективность.
13. Realizatsionni условий для развития туризма. Туристические ресурсы. Использование, охрана и воспроизводство туристских ресурсов.
14. Устойчивое развитие туризма. Альтернативные формы туризма - оздоровительный туризм, культурный туризм, религиозный туризм.
15. Маркетинговая среда.
16. Туристический рынок - характер, содержание и определений. Виды туристических рынках. Исследование туристического рынка.
17. Маркетинговая стратегия.
18. Посредники в сфере туризма. Turooperatori.
19. Природа, классификация, роль турагентов. Turooperatorska в сфере туризма. Брокерская в сфере туризма.
20. Характер и роль транспортного и туристического путешествия. Взаимодействие туризма и пассажирского транспорта.
21. Технические и экономические характеристики различных видов пассажирского транспорта и их роль в туризме.
22. Технические и экономические характеристики железнодорожного транспорта и его роль в туризме.
23. Технические и экономические характеристики автомобильного транспорта и его роль в туризме.
24. Технико-экономическое водного транспорта и его роль в системе туризма.
25. Технические и экономические характеристики воздушного транспорта и его роль в туризме.
26. Методы стимулирования продаж в сфере туризма. Реклама в туризме - природа, типы и инструменты.
27. Введение в службы управления, в частности, туристических услуг.
Подход и метод.
28. Подходы к исследованиям Фонда процесса управления в туристической организацией.
29. Концептуальная модель стратегического управления предприятием туризма.
Критерии и стратегические факторы влияют на входе и выходе системы производства и процесс трансформации в туристическом бизнесе.
30. Основы планирования. Бизнес-план. Производственный план. Бизнес-планирование. Бизнес-план развития отеля. Этапы строительства.

Предпринимательство

Лекции в бизнес Предпринимательство
Содержание:

1. Малые и средние предприятия - необходимое условие для развития предпринимательства
1.1. Природа, роль и значение малого бизнеса
1.2. Особенности и преимущества малого бизнеса
1.3. Экономические и социальные задачи, решаемые малого бизнеса
1.4. Определение малого бизнеса
1.5. Предпринимательство и малый бизнес
1.6. МСП - на болгарской экономики
1.7. Исторические аспекты biznespredpriemachestvoto
1.8.Opredelenie предпринимательства
1.9. Факторы, способствующие предпринимательской принятия решений
1.10. Виды предпринимательства

2. Бизнес-планирование
2.1. Природа, место и роль бизнес-плана компании
2.2. Сроки бизнес-план
2.3. Самые большие ошибки, достигнутого в развитии бизнес-план
2.4. Защита бизнес-плана

3. Предпринимательские стратегии
3.1. Концепция бизнес-стратегии
3.2. Основные предпринимательские стратегии

4. Предпринимательская окна (AP)
4.1.Sashtnost, структура и расположение ПП в предпринимательский процесс
4.2. Виды предпринимательской окна

5. Компенсационные управления
6. Ключи к успешной предпринимательской управления
7. Рост модели фирмы Greiner L.

8. Внешняя среда для малого и среднего бизнеса
8.1. Окружающая среда для малого и среднего бизнеса
8.2. Природа и компоненты рабочей среды
8.3. Устройства для доступа к информации (знаний)

9. Правительственный базы и институциональной поддержки для поощрения и развития малого бизнеса в Болгарии
9.1. Поощрение и поддержка малого предпринимательства в рамках законодательства
9.2. Государственная поддержка и внешняя среда для малого бизнеса
9.3. Политика налог на малый бизнес
9.4. Политика в области финансирования па
9.5. Предоставление информации и консультаций. Политика, направленная на повышение конкурентоспособности малых предприятий
9.6. Организаций в поддержку малого бизнеса

10. Процесс создания малого бизнеса - инкубационный период

11. Information Assurance для малого бизнеса
11.1 Использование вычислительной техники и связи в управлении малым бизнесом
11.2. Введение в вышестоящую организацию, рациональность и безопасность компании
11.3. Na уменьшить расходы на связь
11.4. Поиск новых клиентов, партнеров и ресурсов
11,5. Представляя более высокий уровень безопасности компании

12. Малый бизнес в среде WWW
13. Ошибки в управлении малого и среднего бизнеса

14. Социальная ответственность предпринимателя
14.1. Предпринимательская этика и мораль
14.2. Что такое социальная ответственность и почему предприниматели должны быть социально ответственным?
14.3. Социальная ответственность предпринимательства и его бенефициаров
14.4. Политика социальной ответственности предпринимателя
14.5. Социальная отчетность и социальной аудиторской компании
14.6. Предпринимательская культура

Экономические теории

Лекции по экономической теории
Содержание:

1. Экономическая мысль в Древнем мире / Греция и Рим / Средневековая и
2. Меркантилизм. Общая характеристика. Идеи меркантилизма во Франции и Англии. Особенности в России
3. Физиократы - французская версия классической школы
4. Адам Смит и зрелого классицизма
5. Экономические взгляды Дэвид (David) Рикардо
6. Экономические взгляды Жан Батист Сэй и Томаса Мальтуса
7. Джон Стюарт Милль и упадок классической школы
8. Критики экономического рационализма и капиталистической рыночной системы. С. Сисмонди
9. Экономическое учение марксизма. Принципы исторического материализма. Экономическая концепция Карла Маркса
10. Историческая мысль в Германии - прагматическая экономика
11. Маргинальные революции и возникновение неоклассического направления
12. Австрийской школы политической экономии
13. Проверка неоклассицизма. Cambridge School. Американский маржинализм: Дж. Б. Кларк
14. Институционализм и neoinstitutsionalizam
15. Кейнсианская революция. Кейнса экономические взгляды. Эволюция eynsianstvoto.
16. Экономический неолиберализм. Общая характеристика. Neoavstriyska школа - Людвиг Мизес и Фридрих Хайек
17. Неолиберализм в Германии. Фрайбург школа - Вальтер Ойкен
18. Теория социальной рыночной экономики
19. Современные теории неоконсервативной - поставка экономики
20. Новая классическая макроэкономика
21. Монетаризм - Чикагская школа - Милт Фридман

Аудит

Лекции о Ревизионной
Содержание:

1. Природа и особенности этого процесса. Этапы
2. Виды аудита
3. Принципы и этапы аудита финансовой отчетности, риск фактов и доказательств, существенность
4. Риск Аудит и значение
5. Аудит целей
6. Аудиторские процедуры
7. Факты и доказательства. Рабочие записи
8. Планирование аудита финансовой отчетности
9. Выполнить аналитические процедуры
10. Оценка системы внутреннего контроля / SWR /. Элементы КСВ. Оценка риска контроля.
11. Использование анкеты, описание деятельности и диаграмм в аудит финансовой отчетности
12. Виды ошибок и нарушений, влияющих на подготовку финансовой отчетности
13. Незаконного присвоения и использования активов, влияющих на финансовую отчетность
14. Манипуляции и искажение бухгалтерской информации в процессе подготовки финансовой отчетности
15. Ответственность аудитора для обнаружения мошенничества в ходе аудита финансовой отчетности - в соответствии с МСА 240
16. Вычислительных средах, и компьютер в аудит финансовой отчетности
17. Использование образца от аудита финансовой отчетности
18. Аудит системы доходов и дебиторской задолженности / МОН /
19. Аудит системы поставок и расходы

19. Аудит системы поставок и расходы

С - здесь важны пар. средств, MH и DMA. В группу активов, предназначенных второй остановки. инвентаризация MD-туры отложенные / Страхование автомобилей /. Аудит целей и считает, что эти активы. С-ки должны проверить:
1. Справедливость сделок, и производительность
2. оценка
3. надлежащего завершения
4.pravata имущественных активов, в ответственности за позади.
5.palnota
6.pravilnoto презентации FO
Часто MH занимают значительную долю капитальных активов рассматриваются. Баланс компании. Запасы склонны к различным ошибкам и ошибки в заданиях, включая оценку, полнота, доступность и их отражение в FO. Ошибки в бухгалтерском учете часто имеют наибольшее влияние в-у отображаются в значениях FO. Преувеличение IB компенсируется снижением стоимости проданных товаров. Уменьшение балансовой-ность проданных товаров приводит к преувеличению связь между Cap. активов и, следовательно, к завышению чистой прибыли. Таким образом, при оценке неотъемлемого риска, касающиеся MH его следует рассматривать как высокий. С другой стороны, в определении существенности должно быть принято до более низких значений в связи с реальной возможностью ошибки или нарушения. FTA правило, представляют собой самую большую группу в FO. В связи с размером их значения этих барабанов подвержены значительным ошибкам Министерства MDA, как правило, не высок риск присвоения. Но есть риск злоупотреблений. Кроме того, за исключением периода, в котором не записывать Известия. Очень считать. записи. В этих условиях, можно проверить, все или почти все считают. конец отч. период. После проверки претензии обязательств, возникших которая создает наибольший риск в том, что из полноты, т. е. риск того, что проверенные компания сократила свои обязательства, поэтому процедуры, используемые для достижения аудита. целевые обязательства должны быть направлены на выявление неучтенных Санкт-связи, а также тех, кто уже отвечал проверки. Поскольку погашение начисленных обязательств и р-ры операционной вкл. обращения с деньгами нарушение неотъемлемого риска является высокой, особенно в краткосрочной перспективе. обязательств и р-ры.
Мероприятия, которые осуществляются ПРМ далее
1.poyavyavane необходимо приобрести
2. запросить
3.poluchavane
4.skladirane
5.zaplashtane
Функции, необходимые для обеспечения подотчетности и надежного штрафа. информации являются:
1.oschet.na приобрел и выпустил пар. Платежи
2.vodene докладов о кадастрах
3.vodene вспомогательных книг академии
4.vodene помочь. Книги обязательств
В связи с высоким риском Prisoeto ошибок и нарушений больше всего - часто встречающиеся в д-ре гл. средства там, где вознаграждение. многие бухгалтерские операции и деятельность управления взаимоотношениями должны быть направлены на предупреждение, выявление и исправление ошибок и нарушений. Операционная структура должна быть четкой и вкл. альтернативные методы для прекращения прав и обязанностей. С другой стороны сотрудников, отвечающих за доставку приложений и учета должны иметь необходимый опыт и квалификацию. Исследование считается. Система подключена к потоку деятельности и операций групп-ния активов и обязательств, связанных с этой системой. Процедуры контроля осуществляется. Система требует U-канал обмена ИИТО обработки и хранения можно разделить на м-у разных людей. Некоторые из них являются:
1. Бухгалтер с ведущим-ния не должны работать и иметь к ним доступ.
2.litsata ответственных за закупки и поставки не должны быть вовлечены в предоставление par.sredstva
3. Лица, ответственные за доставку и прием не должен обрабатывать платежные документы
Обычно обменные операции включают в себя:
1.Delivery Министерства здравоохранения и DMA вкл. лизинг
2.vrashtaneto неисправен или невостребованные активы
3.otsrocheno оплаты
Сравнение и проверки деятельности, связанной с требованием то же лицо не может полностью сделке. Доступ к активам и инфляции. должны быть ограничены в торговом центре с. денежных сумм, которые можно хранить в надежном месте. Основные и вспомогательные книги и диски должны храниться в замке. местах, защищенных от случайного доступа. Конфиденциальная информация. храниться после использования соответственно. паролей и идентификаторов.

18. Аудит системы доходов и дебиторской задолженности / МОН /

Аудит. целей RRS логичны. Для твердых-FO с в управляющей компании в отношении ки-групп, входящих в эту систему. Эти цели являются:
- Наличие и доступность
- Оценка
- Наличие
- Права и собственность
- Полное и правильное заполнение
- Правильное производительность и покрытие
В процессе сбора F и E сети. Возникает вопрос - каковы наиболее распространенные ошибки и нарушения, что лица с
Наиболее распространенные ошибки, связанные с завышением активов или снижение ста-й BC-туры. Поэтому аудита. установить их существование и доступность. С другой стороны, возможны ошибки, которые снижают этой форме неучтенных операций. Поэтому аудита. Процедуры, направленные на установление снижается. доходов, дебиторской задолженности и pol.sumi использовать для достижения полноты. С другой проверке руку безнадежной дебиторской задолженности связана с целью. Другим возможным источником ошибок является prэdalzhavaneto учета уже приобретенной дебиторской задолженности предположение, что недвижимость все еще заказчика. Это относится и к аудиту после заказа - проверьте права и обязанности проверяемого предприятия. Увеличение дебиторской задолженности и доходов, которые происходят на конец отчетного периода может быть объяснено неправильно в другом периоде. Этот тип ошибки или мошенничества было бы нарушение требований полноты и распределения в FO и sapostavyaneta тонн в отчете о прибылях и убытках.
Разграничение риска значимостта/съществеността/- стадии планирования аудитор изложением относительный риск искажения баланса schet.s-Ing. В этом смысле она включает в себя простоту незаконного присвоения активов в с-ка. Парр. транспортные средства подвергаются большему риску система назначения следовательно, доходов и дебиторская задолженность имеет самый высокий риск хищения, чем в других системах. Оценка высоким риском требует определения низких порогов существенности.
Исследование системы внутреннего контроля - в изучение этой системы аудитор должен рассмотреть
- Возможные ошибки и мошенничество
- Эффекты неоткрытых ошибок и нарушений обвинения smarzani мошенничества в FO
- Контроль процедур, которые эти ошибки могут быть предотвращены или исправлены показали,
- Есть ли такие процедуры контроля были использованы
Исследование контроля окружающей среды, связанные с ознакомления аудитора с непрерывной съемки философия тела. структура, методы определения прав и обязанностей, ежедневное наблюдение, управление персоналом и т.д.. факторы. Это исследование проводится на основе интервью с сотрудниками и руководством и предыдущий аудитор. Знакомство с ooditora считается. Система подключена к потоку сделок происходит через него также документы, которые сопровождают его. Он / она должен знать весь процесс создания сделки и сделки, чтобы следовать. Процесс ознакомления оформляется:
1.vaprosnitsi о цели SWR
2.Описание учебных предметов
3.diagrami документ, который помогает производству документальных свидетельств для выполнения исследования.
В качестве контрольной среды и учтены. лиц с доходов, связанных с получением и должна включать в себя подходы и процедуры для повышения способности компании к oschet., считается презентации информации., таким образом, что точно отражает FO.
Для эффективного управления этими подходы и процедуры должны включать:
1.podhodyashto распределение обязанностей
2.efektivna системы для сравнения и проверки работы / Получение банка по сравнению с денежной подписки /
3.adekvatni записей и документации
4.ogranichen доступа к активам и конфиденциальной информации.
5.izpalnenie операции в порядке, установленном управления.
Адекватные записи, связанные с предоставлением аукциона. кредита, отсрочки платежа, порядок выставления счетов и распределения товара на складе. Доступ к активам и информации должны быть ограничены в торговый центр. Исполнение сделки должны соответствовать требованиям для выпуска товаров в кредит или магазин уполномоченными лицами.

17. Использование образца от аудита финансовой отчетности

Термин "выборочного обследования" или "образец", используемые в ходе проверки внутреннего контроля / SWR / и финансовых счетов определен в национальный стандарт аудита № 13 "Аудиторская выборка", как сбой "применение определенных аудиторских процедур в целях более малко от 100% от дадено салдо на счетоводна сметка, или от определен вид сделки с цел одиторът да направи оценка на доказателствата, характеризиращи това салдо или тези сделки и на тяхната основа да направи заключение относно цялата съвкупност.”
Одиторската извадка се използва, за да се оцени една или друга характеристики, свързани с група счетоводни сделки или счетоводния Баланс и Отчета за приходи и разходи. Първата от тези характеристики е степента на възникване на грешки от определена документирана контролна процедура.
Втората характеристика на счетоводните данни от общ интерес за одитора е левовата стойност / или левовата грешка в / на група от сделки или крайни салда. Изводите, направени на база на одиторската извадка, рядко са приемани като отделни. Обикновено, одиторът комбинира резултатите от извадката с резултата от неизвадкови процедури, обезпечаващи факти и доказателства, касаещи същата одиторска цел.
Потвърждението на салдото на вземанията от клиенти може да послужи като пример в случай на детайлни тестове на аналитичните сметки.
Резултатите от извадковите техники, отнесени към вземанията от клиенти често комбинират с резултатите, получени чрез неизвадковите процедури, използвани за оценка на адекватността на провизиите за несъбираеми вземания, преди да се стигне до одиторско заключение за целта на оценката, касаеща вземанията от клиенти.
Одиторският риск е рискът от изготвяне на неправилно квалифициран доклад. Съществеността е характеристика, при която грешка в елемента на ФСО, съдържаща се в тях, независимо от това дали е единична или заедно с други подобни грешки, би повлияла върху процеса на вземане на решение на информирания потребител на ФСО.
Одиторски риск и извадка
Формулата за одиторския риск е:
ОР = ПР х КР х РР
Където ОР е общия риск, ПР е присъщия риск, КР е контролния риск, а РР е рискът на разкриване
Присъщият риск и контролният риск са респективно, рискът, че съществени грешки ще са допуснати поради фактори, присъщи на фирмата, отрасъла или счетоводната сметка и рискът, че съществени грешки са възникнали и няма да бъдат разкрити или коригирани от СВК.
Неизвадковия риск включва части от одиторския процес, които са отделни от процеса на използване на извадковите методи.
Най-подходящите одиторски процедури за определяне на съществуването на вземанията от клиенти може да бъде потвърждението на тези стойности от самите клиенти.
Одиторските процедури могат и да бъдат неправилно прилагани, като например пропускът да се получи обратна информация за всички различия, установени при потвържденията на вземанията от клиенти.
Риск на извадковото проучване – извадков риск
Извадковата грешка е резултатът от избора на непредставителна извадка. Рискът от нейното възникване, наричан извадков риск, може да бъде контролиран, но не винаги разкриван. Извадковият риск е рискът, че направеният извод след проверяване и правилно прогнозиране на резултатите от извадката ще се различава от извода, направен при извършване на същите одиторски процедури, приложени върху всички единици в съвкупността, преди да се направи извода.
Приемливият риск за предоверяване на СВК е рискът, че извадката подпомага одиторската планирана оценка на контролния риск по отношение на определено твърдение във ФСО , в случаите, при които вярната степен на грешка в популацията не оправдава такава оценка.
Рискът на недостатъчно доверие /недоверяване/ е рискът, че резултатите от извадката не подкрепят одиторското планирано ниво на оценен риск за контролата, когато истинската вероятност за възникване за контролата фактически подпомага подобна оценка.
Същественост8значимост
Когато съществеността се свързва с процеса на приложение на извадката за тестове на контролите, тя се представя като максимална норма на отклонение от предписаните контролни процедури, които да са приемливи без промяна на планираната от одитора оценка на ефективността на определена контрола.
Статистически ние описваме максималната норма на отклонение като желана горна граница на точност, а факторите, които влияят на одиторската оценка за максималната норма на допустимо отклонение включва:
- счетоводните записвания, които са тествани
- други вътрешни контролни и счетоводни процедури
- целта на одиторската оценка
Очаквана норма за отклонение от популацията
Важна детерминантата на размера на извадката за тестовете на контролите е одиторската очаквана норма на отклонение в популацията. Този фактор представлява най-доброто одиторско “улучване” на нормата на отклонение в популацията. Очакваната норма на отклонение в популацията винаги се определя на ниво, което е по- ниско от допустимата норма на отклонение и по този начин позволява извадкова грешка при разсъжденията.
Етапите, през които трябва да се премине при извадката за тестовете на контролите са едни и същи за нестатическите или статическите извадкови техники.
Определяне на целите на тестовете на контролите:
Общата цел за всеки тест на контролите е да се определи дали вътрешните контроли, които са били предписани от организацията, работят според плана. Това включва определянето на контролните атрибути, които да бъдат тествани, както и определяне на условията, които предопределят отклоненията от тези контроли.
Дефиниране на подходящата информационна популация.
Популацията е добре дефинирана съвкупност от обекти или явления. Одиторът може да определи всяка популация, която да му предостави най-голяма вероятност за постигане на одиторската цел. Одиторските популации могат да се състоят от всички записвания по конкретна сметка, фактури за продажбите или за покупките или друга съвкупност от обекти или явления. Важното е извадката да бъде подбрана от цялата популация и по този начин да се създаде възможността всяка една единица да попадне в извадката.
Единиците на извадката са всички отделни елементи на популацията.
Определяне на размера на извадката:
Методът за определяне на размера на извадката зависи от това дали одиторът е решил да използва стриктно логически или статистически извадкови техники. Ако се използва логическата извадка, размерът на извадката се определя според виждането на одитора отчитайки следните фактори:
- допустимият риск за предотвратяване
- очакваната норма за отклонение в популацията
- максимално допустимата норма за отклонение
- размера на популацията
Избор на извадка:
Одиторът може да избере един от няколкото метода в зависимост от целите на одиторските тестови и разходите свързани с извършване на извадката и проверката и.
Двете техники за избор на нестатистическа извадка, относително евтини и лесни за приложение, са случайната извадка и блоковата извадка. Случайната извадка, както се разбира от името и не притежава определен образец на осъществяване.
Блоковата извадка предполага избора на блок от извадкови единици като група за одита. След като първата единица от блока е изтеглена, останалата част от блока се изтегля автоматично.
Извадката чрез случаен подбор е форма на избор на извадката, който позволява на всяка единица в популацията равен и независим шанс да бъде избран.
Извадката чрез неограничен случаен подбор, без да се отстраняват избраните вече единици, се базира на две основни предимства за използване:
1. всяка единица в популацията има равен шанс да бъде избрана
2. всяка възможна група от n /ен/ единици има равен шанс да бъде избрана
Систематичната извадка е друго средство за получаването на извадка, получена случайно, ако единиците на популацията вече са в случайна последователност. И тъй като размера на извадката се определя от одитора, интервалът “к” се изчислява:
К=N/n
Където N e количеството единица в популацията.
Проверяването и оценката на извадката при тестовете на контролите обикновено включва инспекция на документални Ф и Д. Проверените документи и начинът на инспекция зависят от приетата одиторска цел и от популацията, от която се прави извадката.
Всяко едно от тези отклонения, би показвало отклонение от създадените контроли:
1. липсваща фактура
2. фактура без подписи за одобрение на продажбата на кредит
3. подписана фактура, но не с подписите на оторизираните лица
Оценяване на резултатите от използването на извадката:
След като подбраните документи са проверени и оценени одиторът трябва да определи и да пресметне нормата за грешки за извадката. При тестовете на контролите, пресмятането на резултатите включва преброяване на количеството отклонения, изчисляване на нормата на извадковото отклонение и екстраполация на нормата на отклонение в популацията.
Изводи на базата на резултатите от използването на извадката:
След като одита на извадката приключи, на базата на получените резултати от нея се правят обикновено 3 извода, касаещи:
1. оценената степен на вътрешен контролен риск
2. модификация на същността, времетраенето или обхвата на детайлните тестове, ако такива се предвиждат
3. характеристика на СВК, предоставяна на фирмата клиент
При оценката на степента на контролния риск нормата за отклонение от извадката трябва да бъде сравнена с максималната допустима норма на отклонение. На базата на такова сравнение може да имаме предвид следното:
1. Ако нормата на отклонение на извадката е по-голяма от допустимата норма, резултатите от извадката не подкрепят нивото на определения от одитора риск за тестваните контроли.
2. Ако нормата за отклонение на извадката е по-ниска от допустимата норма, одиторът трябва да вземе в предвид колко близка е нормата на грешка в извадката до допустимата норма.

16. Компютърна среда и използване на компютъра при одита на финансов отчет

Използването на компют.с-ма не винаги променя основните цели на СВК, но при постигането на тези цели използването му води до значителни проблеми. Ето защо одиторът трябва да се запознае с компют.с-ма за да може да оцени нейните основни контролни х-ки и влиянието им в-у СВК.
Проучват се следните елементи:
• компют.среда /КС/ елемент на компют.счет.с-ма и възможн.наруш.с помощта на компютъра. КС е свързана със с-мата за електронна обработка на информацията, която често е уникална. Притежава характеристики, влияещи в-у СВК, тези х-ки са свързани с :
- следите на счет операции
- части от счет.одиторска среда - главни спомаг. книги и др. явяващи се важни ел.на ръчно обработваната инф.често участват или не участват за кратко време във форма удобна за четене.
Много фирми използват разл.счет. програми, чрез които се изготвят различни счет. продукти. Това е изгодно за потребителите им. Този факт се явява трудност на одиторите и затова се налага електронна проверка на извършваните счет. операции.
-еднотипна обработка на счет.операции - използвайки избраната счет.програма компютъра ще обработва всички операции по 1 и същи начин. При правилно програмиране ще се намалят грешките, а при неправилно - грешките ще се повтарят толкова пъти колкото има счет.операции което ще доведе до значит.грешки във ФО.
-Разделени форми - ключов елемент при ръчната обработка е разделението на ф-мите за съхраняването на активите, осчетоводяването и правомощията за изп-е на сделките. При изп-не на компют.счет.с-ма е необх.да се разпределят м-у различни лица ф-иите по разкриване на грешки и нарушения и лицата които биха могли да ги извършат, за да се намали вероятността трябва да се изготвят писмени доклади:
1. адекватно разделяне на несъвместими ф-ии при комп.обраб.на счет.инф.
2.разделяне на функции м-у счет.персонал и персонал който проверява комп.процедури
3. обезпечаване на адекватен контрол в-у достъпа на инф.и конткретния програмен продукт.
Потенциални възможности за грешки и измами при комп.с-ми съществува по - голяма възможност за достъп от неупълномощени лица до фир.информ. Ето защо когато такава система се използва одитора трябва да се насочи към възможностите за допускане на разл.грешки
-възможност за пряк контрол от мениджмънта- комп.с-ма предлага на мениджмънта разнообразие от аналитични процедури нужни за интерпретирането на фин.и нефин.инф.и за ежедневни проблеми. Съществуват три основни причини за извършване на комп.нарушения и измами:
1.повишена възможност на достъп до инф.- количеството на знаещите потребители се увеличава; обработката на информ.води до по-голям достъп до нея.
2. трудно за разкриване - огромното количество данни съхранени в комп система води до извършване на измами. Нарушителите рядко оставят следи и повечето файлове се обновяват без да се види че са били променени
3. изгодата е по-голяма
Анализ и видове компютърни/PC/ контроли
При компсчет системи обикн.се използват 2 вида контролни мероприятия
* Общи - те се отнасят до всички или до повечето комп счет операции. Те се създават за да помогнат за достигане на конкретните контролни цели и са независими от извършваните счетоводни операции. Те включват:
- организационни мероприятия вътре във фирмата ползваща комп.или отделна одитна фирма
- контролни мероприятия при адекватна модификация и поддържане на комп.програма и съхранения файл в комп.
- контроли в-у достъпа в-у оборудването и създадените файлове.
* Приложните контроли се подразделят на три категории:
- Входящ контрол - той е важен за комп.системи тъй като на този етап се правят най-много грешки. той е предназначен да се обезпечи разумната увереност че данните които се обработват са: 1. правилно изготвени;2. правилно превърнати във форма за обработка;3. правилно предадени
- Контролът върху обработката се изв.за да се обезпечи разумната увереност че компютъра е обработел данните така както те се обработват на всеки етап на счетоводната процес. При това се счета че всяка счет.операция е разрешена от съответните лица. Не са пропуснати сделки за осчетоводяване и не са добавени неразрешени сделки.
- Изходящият контрол се извършва за да се обезпечи точността на обработените резултати и те да бъдат получени от оторизираните за това лица
Използване на компютрите при одита на ФО- свързва се с одиторски процедури в-у входящи и изходящи данни бе з да ства ясно какво суе извършва в т.нар.черна кутия. Той се извършва там където се използва компютърната програма и съществува голяма документалност.
Използване на комп. при планиране на одита във ФО- избор на област на одита се прилага за да се разкрият области на висок риск м-у сравними единици
Методи използвани, прилагани чрез компютъра
- моделиране- използва се за създаване на статистически и фин.модели, които се използват за прогнозиране на основните финансово техн показатели на проверяваната фирма. Ако фактическите показатели показват отклонения от тези на модела одитора трябва да причината за това.
- скоринг, обобщаването на резултата е техника използвана от одитора да се подберат областите с висок риск в разл.системи. Характерни признаци използвани тук са : количеството на счетоводните сделки, количеството на сметките, текучеството на персонала, количеството на рекламациите, именно на тази база се определя областта която да се проверява.
Използване на компютъра при детайлните проверки - когато счет.система е компютаризирана и счет.инф-я се съхранява само в-у магнитни носители е изгодно да се използват компютрите за извършване на одиторски процедури, които обикновенно се правят ръчно. софтуерът за тази цел включва специализирани одиторски програми, универсални одиторски програми и дистонционен одиторски софтуер. Този софтуер изпълнява изчисляване на ст-ст и сумиране на ст-сти, сортиране на файлове по избрани от одитора критерии, пресмятане на различни извадки, извършване на аналитични процедури, проследяване на счет.процедури, проследяване на сч.записвания за необичайни сделки и операции и др.

15. Отговорността на одитора за разкриването на измами при одита на финансов отчет - според МОС 240

Според Международен одиторски стандарт 240 " Одиторската отговорност относно измами при одита на ФО" дефиницията за измама е : "Преднамерено и умишлено неправилно представяне на значими факти или счетоводна информация, която води до заблуждение и заедно с цялата налична информац., би могло да причини на ползвателя да промени или измени своята преценка или решение." В този стандарт се посочва че два вида умишлено неправилни представяния се отнасят до одитора а именно: неправилни представяния които са в резултат от измамно финансово докладване и неправилни представяния които са в резултат от присвояване и/или злоупотреба с активи.
Възможните отговори са три: 1. те активно участват в разкриването и предотвратяването на измамите в предприятието или организацията; 2. те нямат познанията и тренинга за разкриване и предотвратяване на измами и само могат да констатират последствията от тях; 3. те активно консултират и участват в мениджмънта на финансовия резултат и измамите чрез финансовите отчети.
Поради факта че първостепенното задължение на одитора е да проверява, оценява и докладва, ако той узнае за измамна дейност и пропусне да я докладва както това се изисква и според Международен одиторски стандарт 240 " Одиторската отговорност относно измами при одита на ФО" и освен това пропусне да уведоми съответните компетентни органи, следствените органи могат да приемат че пропускат да се докладва е потвърждаващ акт за прикриване на измамата от страна на външния одитор.
Но настоящото счетоводно регулиране и законодателство все още не е успяло да предотврати възникването на следните проблеми при външния одит:
1. Одиторът не носи отговорност за изготвянето на финансовите отчети, а оттам - както за мениджмънта на финансовия резултат , а той е свързан с манипулиране на финансовата информ. и заблуждаване на потребителите й.
2.Чрез заверката си одиторът обезпечава само разумната увереност че ФО отразяват честно и вярно във всички съществени аспекти истинското икономическо и финансово състояние на предприятието или организацията но не и че са разкрити измами.
3. Одиторът може да изгуби клиента си и с това добри финансови постъпления при разкриване на измами чрез финансовите отчети които обикновено се извършват със знанието на и от мениджмънта и затова няма мотивацията да докладва че шефовете са измамници и/или съучастници.
Посочените проблеми се отнасят като цяло както за счетоводната така и за одиторската професия с цялата си острота и актуалност и без тяхното своевременно разрешаване не би било възможно повишаването на репутацията им, която е силно застрашена след последните корпоративни конфликти в САЩ и Европа.
Ролята и отговорността на вътрешните одитори при разкриване на измамите
С новите закони за финансово управление и контрол за вътрешния одит в публичния сектор нормативно се въвежда изграждането на система за вътрешен контрол и вътрешен одит в държавни, общински и с преобладаваща публична собственост предпр. и учрежд. Тези закони обаче не предявяват задължения към вътрешните одитори да разкриват в предпр. и затова пред професията на вътрешния одитор предстоят следните проблеми за разрешаване:
1.Съществува конфликт на интереси при назначаването на вътрешния одитор от ръководителя на предпр. който трябва да бъде и обект на проверки от страна на одитора.
2. При разкриването на измами извършени от ръководството на предпр. вътрешния одитор трябва да докладва на същото ръководство.
3. След разкриване на измами извършени от ръководството на предпр. одиторът след като докладва и не бъдат предприети препоръчаните от него мерки или трябва да напусне или да се примири и да се превърне в съучастник на извършителите.

14. Манипулиране и невярно представяне на счетоводната информация при изготвяне на финансов отчет

Наблюдават се две основни насоки на схемите на измами, извършвани чрез финансовите отчети : 1. за подобряване на финансовото състояние; 2. за влошаване на финансовото състояние.
Средството и обект на измами - финансовите отчети - включват:
* счетоводен баланс
* ОПР
* оперативен отчет
* отчет за паричния поток
* отчет за промените в състоянието на капитала
* отчет за дълготрайните активи
* справки
* отчет за произведените продукти и др.
Измами чрез финансовите отчети с цел подобряване на финансовото състояние на хартия:
И сега е обичайно извършването на измами с ФО и се постига чрез увеличаване на активите и приходите и/или намаляване на задълженията и разходите. Това преувеличаване или намаляване води до увеличаване на нетната печалба на една акция и до по - стабилна картина на истинското състояние на предприятието. Друг тип са данъчните измами при които насоката е към намаляване на активи и приходи и увеличаване на разходи и задължения. От друга страна измамите чрез финансовото докладване се извършват и чрез пропуск или неправилно представяне на твърдения във ФО. В доклада на COSO се описват обичайно използваните техники на измами чрез ФО в следните категории:
* неправилно признаване на приходите
* преувеличаване на активите, различни от тези за вземанията от клиенти
* намаляване на разходите/ задълженията
* неподходящо оповестяване
* др. многообразни техники. като времеви различия, неправилна оценка на активите
Схемите използвани при такива измамни финансови дейности са фиктивни продажби, предварително признати приходи, преди всички условия на една продажба да са били изпълнени продажби под условие, неправилно отчитане на продажбите в удобния отчетен период, неправилно използване на метода на процента от изпълнените договорени работи, неоторизирани доставки и продажби на консигнация.
Преувеличаване стойността на активите -
Около 50% от изследваните компании извършили измами са преувеличили приходите си чрез осчетоводяване на фиктивни активи или активи които те не притежават, капитализиране на разходи, които би трябвало да бъдат отчетени като текущи надуване на стойностите на съществуващите активи чрез използване на по-високи пазарни стойности и намаляване на провизиите за краткосрочните вземания. Сметките на активи които най-често са неправилно представяни от гледна точка на определяне на честотата на извършване са : МЗ, вземанията от клиенти, сгради, съоръжения, краткосрочни вземания, парични средства, патенти, лицензи.
Други схеми на измами -
Другите схеми на измами идентифицирани в доклада на COSO са 1. намаляване на разходите и задълженията които представляват само 18% от измамите чрез ФО; 2.присвояване и злоупотреба с активи; 3. неподходящи оповестявания; 4.др многообразни схеми на измами.
Измами чрез ФО с цел изкуствено влошаване на финансовото състояние на хартия-
Причините за изкуственото влошаване на финансовото състояние на предпр. обикновено са свързани с данъчното облагане и укриването на данъчни задължения предстоящата приватизация или продажба на частно предпр.на други юридически или физически лица обявяване на предприятие в несъстоятелност и други.
Одиторската отговорност относно измами при одит на финансовите отчети според който измамното финансово докладване често вкл. и преодоляването на вътрешните контроли от мениджмънта което би могло да бъде извършено чрез следните техники:
* извършване на фиктивни счет. записвания и дневниците особено в края на отчетния период
* пропускане предварително или със закъснение признаване във фин. отчети на събития и сделки
*прикриване или не оповестяване на факти които биха могли да засегнат вписаните стойности във ФО
* ангажиране в сложни сделки.

13. Присвояване на и злоупотреба с активи, оказващи влияние върху финансов отчет

Присвояването на и злоупотребата с активи винаги са били свързани с основните форми на собственост; държавна, общинска, частна, публично - частна чрез партньорства, семейна и др. Ето защо вниманието на счетоводители одитори мениджъри собственици и общество като цяло винаги е било насочено към разкриването и предотвратяването им, изучавайки мотивите и възможностите за присвояване и злоупотреба и различните счет. методи за извършването и прикриването им.
От правна гледна точка кражбата и присвояването са престъпления които намират своите определения в Наказ. кодекс по следния начин: който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. Тук не трябва да пропускаме и обсебването : който противозаконно присвои чужда вещ която владее или пази се наказва за обсебване. Както присвояването и обсебването така и злоупотребата на доверие и с активи, са по-коварни и нечестни деяния спрямо предпр. в сравнение с кражбата, защото за да има присвояване или обсебване това означава че вече на извършителя са се доверили и предоставили активите а той или тя нечестно са потъпкали това доверие. Въпреки да не са дефинирани като престъпления злоупотребите с активи предполагат скритото им използване за лично ползване без разрешение и във вреда на мениджъра или собственика.
Схемите за измами с активи включват както кражба или присвояване на краткотр. активи на предпр., така и неправилното използване на дълготрайни активи, като например използването на служебната кола за лично пътуване.
Активите, обект на присвояване и злоупотреба са: ДМА на предприятието особено онези които могат лесно да бъдат изнасяни от сградите на предприятието; ДНА- патенти, търговски права, репутацията, лицензите на софтуер; използването на активи за лична нужда като персонални компютри или провеждане на междуградски или международни разговори
Схеми на измами и злоупотреби с материални запаси
За счетоводните вземания от клиенти е установено че са в област много податлива на измами. Те са в основата както на схемите на измами чрез финансовите отчети така и схемите за присвояване и злоупотреба с активи. Най - обичайните схеми на измами са:
* прехвърляне на стойности от една в друга счетоводна клиентска с-ка;
* фиктивни продажби и осчетоводени фиктивни вземания
* вземане пари на заем за с-ка на създаване на вземания
* неправомерна кореспонденция на кредитни записвания.
Схеми на измами с парични средства
Като цяло те обхващат :
* присвояване на пари преди да бъдат осчетоводени- това са т.нар. извънбалансови или извънсчетоводни измами. Когато постъпленията са присвоени а приходите от продажбите не са осчетоводени.
* присвояване на пари след като бъдат осчетоводени - т.нар. счетоводни измами. Тук присвояването на пари става след тяхното осчетоводяване и вече са се появили на страниците на счетоводните книги на предприятието.
* изплащане на парични средства в следствие на измама
- схеми на подправяне на платежни документи;
- схеми на фактуриране- това е най - обичайния и скъп пример. Такива са схемите чрез използването на фиктивни фактури; фактуриране с надути цени, включвайки съществуващи доставчици; персонални покупки с фирмени средства. ;
- схеми чрез възстановяване на извършени разходи; Бюджетите за командировки и разходите за тях са обичайна цел на служителите при извършване на измама. Те могат да фалшифицират информация за техните бизнес разходи и да накарат работодателите си да ги възстановят в преувеличен размер. Схемите свързани с изплащане на отчетени, но неизвършени разходи се подразделят на три категории:
1. изплащане на умишлено преувеличени разходи
2. изплащане на извършени фиктивни разходи
3. многократно отчитане и/или изплащане на едни и същи разходи.
- схеми чрез разчетно- платежната ведомост - те възникват когато служител чрез измами генерира преувеличено възнаграждение на свое име и в своя полза. Тук най - обичайните схеми са :
1. Схеми на "мъртви души" - те са най - обичайни за държавните и общинските учреждения, а напоследък и при личните лекари. Фиктивно лице е вмъкнато във ведомостта за заплати или се води като пациент, а той отдавна е починал. От негово име извършителят се подписва и присвоява парите.
2.фалшифицирани отработени часове или заплата
3. схеми чрез комисионни.
Индикатори за разпознаване на извършени измами.
Внезапната промяна в начина на живот, документът липсва, салдата в главната книга и оборотната ведомост не се равняват, и т.н. За да могат да бъдат измамите разкривани и преследвани от мениджъри, одитори, служители и експерт-проверители на измами, е необходимо те да се научат да разпознават индикаторите за тях и да ги проучват детайлно, докато се убедят че има или няма измами. Основните индикатори за измами са:
1.счетоводни несъответствия
2 слабости в СВК
3.аналитични несъответствия - това са взаимоотношения, процедури и събития които нямат определен смисъл и са необичайни за този вид дейност, като например промяна в обема комбинацията или цената на стоките или услугите които не са обосновани и разумни.
4.екстравагантен начин на живот
5.необичайно поведение
6. сигнали и оплаквания - те не служат като фактически улики за измама.
Подходите и методите за предотвратяване на измами

12. Видове грешки и нарушения оказващи въздействие върху изготвянето на финансов отчет

Като цяло целта на счетоводната инф. е да помага за обяснението на финансовата и икономическа реалност включваща както относителното финансово състояние така и изпълнението на дейността на предприятието към определен момент. Откакто съществува счетоводството като наука постигането на тази цел се е осъществявало чрез финансовите отчети, които в различна степен честно и вярно са допринасяли за постигането на тази цел и винаги са били в зависимост от бизнес цикъла или етапа на развитие на предприятието. Духът на промените при счетоводството след около един век е довело до използването вече на съвременен термин за счетоводни злоупотреби като "мениджмънт на финансовия резултат", или мениджмънт на печалбата или постъпленията, но същността му най- точно отразява манипулирането на финансовия резултат- в зависимост от това какъв трябва да бъде. Поради характера на използваните подходи при мениджмънта на фин. резултат често се приравняват с измамите чрез финансовите отчети. Много често е трудно, ако не и невъзможно да бъдат разграничавани подбираните и използвани подходи при агресивното счетоводство и измамите чрез ФО, а и още по- трудно да бъде доказано, че е извършена измама вместо това да е невинният мениджмънт на финансовия резултат. Измамите чрез ФО са дефинирани по различен начин в академичната литература от научни работници, в професионалната литература от практикуващи специалисти и отчасти в Наказателния кодекс, що се отнася до заверяването на ФО. Според асоциацията на сертифицираните проверители на измами /ACFE/ измамите чрез ФО представляват: преднамерено невярно представяне на финансовото състояние на едно предпр. извършено посредством умишлено невярно твърдение или категории оповестявания във ФО за да се измамят потребителите на тези отчети.
Извършителите
Обикновено този тип измами се извършват от мениджмънта при което в повечето случаи става със знанието и участието и на собственика на предпр. и доста често и одитора, който заверява ФО. Измамите чрез ФО могат да бъдат извършени от някой който има възможност и мотив да пропусне или да представи неправилни данни в зависимост от целта на представянето като извърши това умишлено. Измамите чрез ФО се извършват с намерението да се излъже заблуди или навреди на инвеститори кредитори съдружници и всички заинтересовани страни. Освен това измамите с ФО включват преднамерена лъжа и прикриването й от лицата които ги изготвят. Такива действия водят до ФО които не представят честно и вярно финансовото и икономическото състояние на предприятието.
Потърпевшите
Потърпевшите на този вид измами са както лица и предприятия извън предприятието така и лица вътре в него. Тук се включват инвеститори; регулаторни органи; кредитори; лица които правят депозити; доставчици; съдружници; клиенти, служители и други вътрешни лица. Лица, които могат да бъдат жертви са : директорите, мениджърите, съдружниците; служителите които могат да понесат загуба на репутация, длъжност и работно място. Измамите чрез ФО възникват в следствие на умишлени действия извършени от мениджмънта и/или собственика които водят до загуби на инвеститорите и кредиторите и др. посредством значими заблуждаващи твърдения във ФО.
Мотивите за извършването на измами биха могли да бъдат свързани с :
* получаване на кредит
* поддържане на привлекателна стойност на фирмените акции
* да се представи в по-лошо състояние например при приватизация
* скриване на неправилни бизнес сделки
* да се разрешат временни финансови трудности
Мениджмънтът би могъл също така да се ангажира с извършване на измами с финансови отчети за да получи лични облаги чрез:
* привидно постигане на фирмените цели и задачи
* получаване на премии свързани с изпълнението на фирмените цели
Мотивацията да се управлява финансовия резултат произтича отчасти от отговорността на мениджмънта да ръководи дейността на предприятието по такъв начин че да постигне предначертаните цели и дадени обещания.
Благоприятната възможност е необходим за измамата елемент и чрез нея може да се обясни защо мениджмънтът е в уникалното състояние и положение да я извършва. Това е така защото като стопани на предпр. мениджърите притежават властта и възможността да манипулират счетоводните записвания и да изготвят измамни финансови отчети. Обикновено измамите произтичат от липсата или неефективността на осъществявания надзор, а благоприятните възможности за възникване на измами чрез ФО могат да бъдат формулирани като:
* Счетоводството се основава на принципи и преценки и стандарти
* прилагане на агресивни счетоводни подходи - т.нар. мениджмънт на фин.резултат
* често променящото се управленско и счетоводното законодателство
* неефективен одитен комитет
* слаби или несъществуващи вътрешни контроли
* честа смяна на външните одитори
* неблагоприятни икономически условия
* осъществявана монополна дейност
Дори и посочените възможности да бъдат оценявани и да се имат предвид при създаването на система за вътрешен контрол в повечето случаи мениджмънтът притежава възможността да ги преодолява. Ако е необходимо съучастие мениджмънтът би могъл да си го осигури и ако трябва да се изготвят документи с невярно съдържание той би получил необходимата консултация точно какви да бъдат те и с какво съдържание. Друга характерна черта на измамата чрез ФО често е прикриването й. Прикриването е може би най - важната цел на всеки извършител на измами и схемите на прикриване варират от лесни за разгадаване до твърде усложнени.
Последствията Измамите с ФО биха могли да създадат следните проблеми:
* намалява се доверието към верността и истинността на твърденията във ФО
* Отчита се постигане на цели и изпълнение на обещания които фактически не са постигнати и изпълнени
* понижава се качеството на процеса на финансово докладване
* поставя се на риск честността и обективността на одиторската професия

11. Използване на въпросници, описание на дейността и диаграми при одита на финансов отчет

Представянето на последователността на операциите може да бъде проследено чрез използването на въпросници, описание или диаграми.
Въпросниците, касаещи СВК, включват група въпроси, касаещи съществуващите контроли, чиито отговори са ДА, НЕ или НЯМА ОТГОВОР. Одиторът интервюира съответните служители на базата на техните права и задължения или из-ползва различни правилници или инструкции, ако такива съществуват.
Въпросите са насочени към контролите, които одиторът счита, че са необходими за предотвратяване или разкреване на грешки в твърденията във ФСО и са ориентирани към контролната среда, счетоводната система и контролни процедури, касаещи всяка подсистема. Въпросите са така задавани, че отговорите с НЕ показват слабости в СВК.
Недостатъците на въпросите са :
1. Предизвикват отговори да, не и няма отговор,
2. Недостатъчно ясно разкриват разпределянето на отговорностите
3 . ако са стандартизирани, е възможно да са неприложими към някой клиенти.
Писменото описание представлява представяне в разказвателна форма на СВК на проверяваното предприятие. То трябва да отразява възникването, обработката и крайният резултат и представянето на всички документи и контролни процедури, свързани в определена подсистема или група сделки и операции. Най-големият недостатък на описанието е трудността при проследяване на информацията и за разлика от въпросниците чрез него не могат да се разкрият силните и слаби страни на СВК.
Диаграмата, чрез която се описва СВК, обезпечава представата за контролните процедури, осъществявани от проверяваното предприятие. Чрез нея се проследява взаимодействието между служителите, записванията и контролните процедури, свързани с определен отдел или група сделки.
Чрез диаграмите на СВК обикновено се отразява разпределението на отговорностите, като се използва и колона, в която се показват отделните функции в посока отгоре надолу и потокът от документи от ляво надясно. Предимството на диаграмите се състои в лекотата на проследяване на процесите в сравнение с въпросниците и описанията. Недостатък е недостатъчното разкриване на силните и слабите страни на СВК.
Одиторите биха могли да проучват и оценят създадените от мениджмънта диаграми или да изготвят свои собствени. В диаграмите на СВК се използват стандартизирани символи, свързващи ги линии и обяснения, за проследяване на потока от информация и документи във фирмата. Правилно създадената диаграма би трябвало да отразява произхода, обработката и крайното предназначение на всички документи и контролни процедури, свързани с определена група сделки.
След тяхното изготвяне те биха могли да бъдат актуализирани, за да бъдат отразени всички възникнали промени.

Изготвянето на диаграмата е свързано със следното:
СТАНДАРТИЗИРАНИ СИМВОЛИ. Използват се стандартизирани символи, приети от Световната асоциация на счетоводителите.
ЛИНИИ НА ПОТОКА. Потокът от документи би трябвало да бъде в посока от горе надолу и от ляво надясно.
ДОКУМЕНТИ. Когато се създава един документ, неговият източник трябва да бъде показан.
ОБРАБОТКА. Символите за обработка се използват, за да се посочат всички процедури, които се прилагат към документите.
ОБЯСНЕНИЕ. Коментарите и обясненията би трябвало да бъдат използвани, за да може диаграмата да бъде по-лесна за разбиране и да бъде по-пълна.

При изготвянето на диаграмите могат да бъдат използвани следните подходи:
1.Определяне на групата от сделки или цикъла от сделки, които ще бъдат показвани на диаграмата.
2.Проучване на СВК чрез обследване на персонала, наблюдение на техните действия или използване на документи, записвания и правилници за дейността.
3.Организиране на диаграмата в колони, използвайки различни колони за всеки отдел, функция или отделен служител. Предварително начертаване на скица на диаграмата.
4.Начертаване на диаграмата и въвеждане на коментари и обяснения.
5.Проверяване на диаграмата за пълнота чрез проследяване на няколко сделки по нея.

10. Оценка на системата за вътрешен контрол /СВК/. Елементи на СВК. Оценка на контролния риск.

Системата за вътрешен контрол е процесът и процедурите които мениджмънтът използва за да обезпечи разумната увереност че целите и задачите на организацията ще бъдат постигнати. Това е мениджмънт на бизнес рисковете и е динамичен процес който се променя заедно с промяната на персонала и обстоятелствата. Системата включва организационния дизайн, писаните политики и процедури, практиките, физическите бариери за защита на активите и целия персонал. СВК обезпечава съхраняването и опазването на активите, правилното записване и осчетоводяване на сделките и ефективното и ефикасно постигане на целите на задачите на организацията, както и спазване на изискванията на законодателството и политиката на мениджмънта. Мениджмънтът който е отговорен за постигането на целите и задачите, поставени пред организацията отговаря и за създаването, поддържането и мониторинга на системата за вътрешен контрол, което спомага да се обезпечи постигането на определените цели и задачи. Идеалният или желаният от всички модел се характеризира с :
* ясно дефиниране и организационни цели и задачи
* управленска структура
* обмислени и организирани операции
*дефиниран процес на подотчетност и ефективност
* правилно определени ограничения за недеефективни действия и загуби и
* добре дефинирани вътрешени контроли.
Добрите вътрешни контроли спомагат за обезпечаването на ефективните и ефикасни операции, чрез които се постигат целите на организацията и защитават служителите и активите.
Елементи на СВК:
Във функционално или динамично отношение компонентите на СВК са представени от
* контролна среда- тя включва отношението на мениджмънта което след това се отразява в-у отношението на служителите. Мениджмънтът стимулира спазването на политиките и процедурите на организацията чрез своите действия както и чрез създадените в подразделенията политики и процедури.
* оценка на риска- мениджмънтът идентифицира и анализира релевантните рискове за постигане на целите и задачите на орг. Рисковете могат да са свързани с:
1. публични скандали
2. приходите не са получени или ако са получени не са осчетоводени правилно
3.активите не се използват ефикасно
4.активите не се използват за постигане на целите на орг.
5. използване на активите за лично облагодетелстване
6.информацията за вземане на решения не е надеждна своевременна или липсва.
* контролни дейности - те се създават и провеждат за да създадат разумната увереност, че целите и задачите на организацията ще бъдат постигнати. Контролните дейности включват:
1.оторизирането на сделките трябва да бъде ограничено до конкретни служители
2.разделението на задълженията обезпечава факта че един служител не носи отговорността за всички етапи на една сделка
3. активите физически се съхраняват и опазват
4.съпоставянията на активите със счетоводните записвания трябва да се извършват периодично като резултатите се анализират и резолират своевременно.
5.материалите трябва да бъдат преброявани и сравнявани със счетоводните записвания. Различията да се докладват.
6. сделките трябва да бъдат правилно документирани като документацията се съхранява по предварително организиран начин
* информационна и комуникативна система - целта й е да спомогне обезпечаването на факта че служителите знаят за целите и задачите на организацията, как те трябва да бъдат постигнати и кой отговаря за това, както и за конкретните начини по постигането им. Информационна и комуникативната система включва :
1.писаните политики и процедури на организацията
2.целите и задачите на организ.
3.документираните политики и процедури на подразделенията
4. организационни карти
5. оценки на изпълнението на дейността
6. програми за тренинг и квалификация
7. периодични доклади, измерващи прогреса на постигане на целите и задачите
* мониторинг - той обезпечава факта че СВК функционира според очакванията. Той трябва да бъде осъществен от линейни ръководители и насочван към области с висок риск. Чрез него се идентифицират промените в обстоятелствата. Мониторинговите дейности включват:
1. проверки на място на сделките за да се осигури спазване на политиките и процедурите
2. прегледи на финансовите отчети като сравнения на бюджетните и фактически приходи и разходи, както сравнения на дейностите през текущия и предходни месеци или години
3.прегледи на счетоводните книги
4.прегледи на отложените плащания
5.прегледи на с-ки с висок риск или записвания включващи разчетно-платежните ведомости и записвания
6. оценки на тенденции
7.преглед на съпровождаща сделките документация
неочаквани резултати от преброяването на па.средства и активи
8. документацията на лицензирания софтуер
9.получаване на обратна инф. за оплаквания слухове и жалби

9. Извършване на аналитични процедури

Това са техники за изучаване на правдоподобни и вероятни съответствия, съотношения, между финан.и нефинан. инф. която може да бъде под формата на абсол.ст-ст, количества, показатели, коефициенти. Аналитичните процедури вкл. съмнения за ст-сти във ФО и очакваните ст-сти определени от одитора чрез сл.източници:
1. сравнима инф.от предходни периоди
2. очаквани резултати
3. взаимоотношения м-у елементите на фин.инф. за опр.период /под формата на коефициенти обикновено/
Анализ на коефициентите /съотношения/ - служат за съпоставяне на съпоставима инф.за ипр.период
Анализ на отклоненията на очакваните резултати - на базата на счет.грешки измами и др.
Анализ на възможността фирмата да продължи своята дейност.
След извършване на планирането се изготвя одит. програма в която се вкл. Процедури за разкриване на Ф и Д. Формата и съдържанието й варират в зависимост от поетия ангажимент. Одит.програма вкл.всички процедури които трябва да бъдат извършени - проучване на СВК и всички с-ки засегнати в тази система.

8. Планиране на одита на финансовите отчети

Планирането е процес на създаване на стратегия за извършване на предстоящия одит. Отговорността за планиране одита на ФО -ти се разпределя м-у участниците в него но ако той/тя приключва с мнение за проверка регистрирания одитор който подписва и подпечатва доклада поема най-голяма отговорност за ангажимента.
Етапи :
1. планиране преди приемане на ангажимента - при оптимални усилия бъдещия клиент би трябвало да влезе в контакт с одитора много преди края на счет.година, така че одитора да може да оцени бизнес риска, който фключва фактори свързани с отрасъла в който клиента извършва своята стоп.дейност както и конкурентоспособността и наличието на свързани лица. Бизнес риска е свързан и с репутацията и честността на клиента. Одитора би могъл да проучи състоянието на отрасъла, историята за бъдещия клиент, чрез интервюта и обследвания, преглед на ФО за предходни години; преглед на публикации в местната преса; извършване на предварителни аналит.процедури на финанс.инаформация; установяване на контакти с лица и институции осъществяващи контакт с потенц.клиент; разговори с предходния одитор и др.
2.планиране и приемане на ангажимента;
3. изгатвя се писмо за ангажимента - чрез него се цели постигане на предварително съгласие каква работа ще се извърши и каква отговорност ще се носи. Цели се да се отстранят евентуални недоразумения м-у одитора и клиента относно същността времетраенето и обхвата на заверката и усл-та които ще се оказват допълнително.;
4. планиране на ангажимента - одиторът създава цялостна стратегия, която предполага определяне на области с потенц.висок риск за нарушение и създаване на предварит.праг на значимост на допуснати грешки и нарушения. Това е следствие на разговора с мениджмънта, наблюдения, аналит.процедури и др. На този етап одиторът трябва да се запознае със с-мата за вътрешен контрол.
5. промеждутъчни детайлни тестове - одиторът може да си направи разни изводи относно адекватността на с-мата за вътр.к-л и да започне проверка на сделките и салдата към междинна дата.;
6. край на фискалната /отчетната/ година - тази работа може да продължи до края на отч.година, но по-добре е преди тази дата защото одиторът трябва да има предвид своевременното приключване на одита. Трябва де се извърши инвентаризация на мат.запаси.;
7. . .......;
8. окончателни одиторски действия на място;
9. обикновено започва веднага след приключване на всички с-ки за фискалната год. Времето необходимо за провеждането й зависи от същността и обхвата на оставащите за извършване процедури. Периода от време за който се отнасят детайл.тест.вкл.одит.период и периода след датата на изготвяне на баланса така и последния ден на работата в проверяващата фирма / датата на одит.доклад.;
10. преглед на РЗ - след като одиторът и неговите сътрудници напуснат фирмата неговите РЗ са обект на няколко проверки от отговорни лица / и регистриран одитор/. През този период препоръчаните корекции и допълнит.включената инфирамция за оповестяване се обсъжда мениджмънта на проверяваната фирма. След приключване на оконч.преглед одиторът пристъпва към написване на одит.доклад чиято същност зависи от х-ра на събраните Ф и Д и от отношението на мениджмънта към приемане на предложените корекции на ФО.;
11. изготвяне на ФО и одиторски доклад - одит.ФО и одит.доклад се представят на мениджмънта на проверяваната фирма. В допълнение на това одиторът може да се направи извода за наличие на непреодолими недостатъци в системата за вътреш.контрол. В този случай тези условия трябва да му бъдат съобщени в този момент - чрез писмо до мениджмънта, в което да има предложения за подобрения на вътр.ефикасност на с-мите за вътрешен контрол
12. преглед след изготвянето на ФО и разкриване на факти след датата на доклада отговорността на одитора не приключва с изготвяне и представяне на одит.доклад, а тя става от активна пасивна. След това одиторът може да разкрие факти у-вали към датата на изготвянето, но той/тя не е знаел за това следователно трябва да се вземат всички мерки да се оповестят всички факти на заинтересованите страни.
При планиране на проверките одиторът трябва да има предвид:

• запознаване с дейността на проверяваната ф-ма и мястото й в отрасъла;
• запознаване със счет.политика и инф.с-ма;
• позанаване на компютъризираната счетоводна с-ма;
• предварит.оценка на нивото на същественост/значимост;
• разкриване на области, нуждаещи се от корекция;
• установяване на обстоятелствата предизвикващи грешки и нарушения, изискващи по-детайлни проверки.

7. Факти и доказателства. Работни записки

Всички неща които могат да повлияят на одиторските мнения, касаещи съответ-ето на твърденията във фин.отчет и изискванията на счетоводното законодателство. Одиторското решение за всяко използване на Ф и Д за конкретно твърдение във финан.отчет включва 3 основни елемента:
• същност или качествата на Ф и Д;
• * времетраенето или периода през който процесът е осъществен;
• * обхватът или кол-вото на Ф и Д. Обхватът на Ф и Д се отнася до изискването за тяхната достатъчност, а същността до тяхната компетентност. Достатъчността на Ф и Д зависи от кол-вото и обхвата им необходими за изграждане на информирано одиторско мнение. Необходимо е да се отговори на въпросите колко Ф и Д са достатъчни и колко голяма трябва да е извадката за да може адекватно да бъде подкрепено одиторското мнение.
• Компетентността на Ф и Д - отнася се до качествата които те могат да притежават за да обезпечат разумната увереност, че финанс.отчети са изготвени и представени в съответствие със счет.законодателство. Тези качества са : валидност, съответствие и обективност.
• Валидността е качество чрез което се дава възможност да се направят фактически изводи/мат.и немат.обекти, които може да види при инвентаризация/. Върху определянето на валидността влияят сл.фактори: * Ф и Д които се създават извън проверяваната фирма. Като цяло са по-достоверни от тези които са създадени в нея; *Ф иД създадени в условията на ефективно действаща система за вътрешен контрол са по-достоверни от Ф и Д създадени при слабо действаща такава.
• Съответствието е качество свързано с проверяваните твърдения във фин.отчет. Прякото одиторско запознаване и събиране на Ф и Д чрез инспекция, наблюдение е по -убедително от инф-я, получена от проверяваната фирма. Съответствието възниква тогава когато 2 или повече незавесеми страни проверяващи Ф и Д трябва да направят едни и същи заключения. Например ако одиторът желае да установи дали оборудването е собственост на проверяваната фирма трябва да бъдат проверени фактурата за покупка и съпътств. ги документи, които притежават висока степен на обективност като при проверката или 2 одитора или повече ще стигнат до независими изводи.
Ф и Д се квалифицират в 2 осн.групи:
* осн.счет.инф-я не е достатъчна за изготвяне мнения относно валидността на финан.отчети
*допълнителна доказателствена ин-я вкл.инф-я в главната книга, счет.правилници, журнали; необходими са и допълнит.фин.проверки - договори и споразумения, кредитни споразумения, мат.изчисления.

РАБОТНИ ЗАПИСКИ /РЗ/ - всички одиторски записвания взети заедно за да се документира същността, времетраенето и обхвата на проверките, използвани по време на одита на ФО. Главната им цел е да се обезпечат доказателства за изразеното от одитора мнение. Изискванията за съдържаниета и формата на РЗ:
• да съдържат достатъчно данни за това че проверяваните твърдения във ФО са в съответствие с информацията в счет.записвания на проверяваната фирма;
• *да показват че одита е бил правилно планиран и работата на съдружниците е била добре координирана;
• * да показват че е била проучена и оценена структурата;
• * използавните процедури и извършените проверки да бъдат отразени в РЗ;
• * чрез РЗ трябва да се покаже че направените изводи се отнасят до значими аспекти на проверяваните отчети и са в съответствие със счет.законодателство.

Съдържание на РЗ -

• постоянен файл - устава и решениета за регистрация , организ.и управлен.ст-ра, протоколи от заседание договори с изп.директори, анализи на раздели от баланса;
• * текущия файл - вкл.описание на извършените процедури касаещи различни счет.с-ми, както и направените корекции. Тук трябва да се вкл одит.програма - съдържа 1 детайлно описание на одит.процедури които трябва да бъдат осъществени.
РЗ са собственост на одитора или на фирмата за която той работи. Одиторът би трябвало да предоставя копие на РЗ по искане на ръководителя на одит.фирма като тяхното съдържание се счита за конфиденциално.

6. Одиторски процедури

Етапи на процеса на събиране на Ф и Д - на нивото на од.с-ка процеса на съб.на Ф и Д се състои от сл.етапи: * определение на одит цели в съот-е с които да се определят съотв.твърдения във ФО; * опр-не на вида, времетраенето и обхвата на одит.процедури за получаване на Ф и Д, необх.за постигане на целите при което се съблюдава присъщия риск или контролния риск; * събиране и получаване на Ф и Д; * осъществяване на одиторски процедури; * оценяване на събраните Ф и Д за достатъчност и компетентност; * логич.изводи за проверяваните с с-ки в зависимост от събраните Ф и Д. Обикновено одиторът използва извадката която в контекста на одита на ФО е одитор.процедура прилагана към по -малко от 100% от проверяваните показатели с цел да се оценят опр.страни по тези показатели- ст/сти, с/ки, салда и др. В някои случаи използаването на извадката не е необходимо. За постигане на одит.процедури. Те са два осн.вида: * контролни тестове за оценка на контролната с-ма -вкл.обслужване; * детайлни тестове- проверка по същество - вкл.анал.процедури и инспекция, наблюдение, потвърждение, преизчисления съпоставяне.
Аналитични процедури - използват се на етапа на планиране да се разкрият областите с най-висок риск към които да се концентрират одит.умения. За разлика от тях детайлните проверки се прилагат за да се разкрият конкр.грешки или нарушения в счет.с-ки. Те се подразделят на : * проверки на салдата - това са преки детайлни тестове чрез които се съпоставят крайниите стойности на с-ките със стойностите във ФО; * проверките на счетоводните записвания по водените с-ки - това са проверките на документите които служат за счет.записвания по с-ките т.нар.проследяване.
Видове одиторски процедури - инспекция; наблюдение; потвърждение; обследване. Одиторът може да използва и преизчисляване съпоставяне и др.
В процеса на събиране на Ф и Д одиторът трябва да има предвид: 1. какво да бъде проверявано;2. какви процедури да бъдат използвани за плучаване. Те зависят от одит.цел и данни. Чрез проверката се цели да се разкрият слабости в с-мата за контрол, конкретна с-ка /чрез детайлни тестове/
Инспекцията - проверява се под различни форми; напр.матер.запаси могат да бъдат инспектирани за тяхното физ.състояние, реал.стойност. Най - често инспекцията се провежда при документ.проверки.
Наблюдение - най прекия начин за получаване на одит.данни при сравнение на наблюдаваните обекти със счет.записвания.
Потвърждение - използва се да се установи наличието на парич.ср-ва на вземания или задължения, МЗ, търгуеми ценни книжа. Потвържденията са 2 вида: * позитивни - при тях потвърж.страна осъществява контакт с одитора в зависимост от това дали потвърждава че изискв.инф-я е вярна; * негативни - при тях потвърж.страна осъществява контакт с одитора само ако изискваната от него инф-я за потвърждение не е вярна.
Обследване - набор от въпроси, отправени от лицата информирани за опред.дейност във фирмата. Обикновено се насочва към служителите във фирмата. Ф и Д са по -малко компетентни от събраните от инспекцията, наблюдението, потвърждението, но могат да бъдат допълнителен източник за съкращаване или увеличаване обема и видовете проверки.
Изчисляване - използват се за Ф и Д , имащи математически х-тер
Съпоставяне - одиторът би трябвало да осъществява съпоставяне за да се обяснят разликите м-у стойностите на обявените счет.регистри и инф-я от външни контрагенти.

5. Одиторски цели

Твърденията във ФО - съществуване, възникване,права и задължения, оценка, представяне.
Одиторски цели - наличност, осъществяване/валидност на сделката/, собственост, оценка, представяне във ФО.

При всички твърдения и цели се взема предвид с-мата за вътрешен контрол. 2 са основн.причини за различията м-у твърденията и одит.цели: *твърденията на мениджмънта не винаги съвпада с твърденията на одитора и са обект на неговата проверка; * одит.цели обхващат ващата система за вътрешен контрол
Наличност - проверка за наличност се отнася за всички активи, задължения и капитал. Задължение на одитора е да установи дали всички активи, задължения и капитал действително съществуват като процедурите за проверка зависят от важността на показателя и от р-дите за получаване на Ф и Д.
Осъществяване /валидност на сделката/ - свързана е с проверката на това дали всички осчетоводени сделки са били осъществени и са довели до съотв.промени във фирмените активи и к-л през проверявания период.
Собственост - одиторът трябва да провери собствеността в-у всички активи. Макар че притежанието в-у тях може да се определи като собст.ност одиторът може да установи кои от тях фактически са собственост. При нематериалните активи трябва потвърждение от одиторите за принадлежността им. Използваните методи за оценка - установяването на правилното/неправилно прилагане на методите за оценка е одит.цел свързана с т.нар. материални с-ки. Обикновенно активите се оценяват по истор ст-ст, ст-ст на придобиване или пазарна ст-ст, а задълженията по левова равностойност необходима за ликвидирането им към датата на изготвяне на счет.баланс.
Приключване - отнася се до проверка на твърдението че пр-дите и р-дите са били изцяло и правилно отнесени, разпределени за съответния счет.период. Ето защо одиторът проверява дали всички съществени сделки са осчетоводени преди края на отчетния период и дали не са осчетоводени сделки и операции касаещи следващия отч.период.
Представяне и оповестяване- за постигане на тази цел одиторът трябва да установи дали отделните раздели на ФО вкл.задължителните графи, статии и всяка статия да е резултат на конкретни с-ки. Ето защо е необходимо да се провери класиф-ята на всички съществ компоненти на ФО.
Етапи на процеса на събиране на Ф и Д - на нивото на од.с-ка процеса на съб.на Ф и Д се състои от сл.етапи: * определение на одит цели в съот-е с които да се определят съотв.твърдения във ФО; * опр-не на вида, времетраенето и обхвата на одит.процедури за получаване на Ф и Д, необх.за постигане на целите при което се съблюдава присъщия риск или контролния риск; * събиране и получаване на Ф и Д; * осъществяване на одиторски процедури; * оценяване на събраните Ф и Д за достатъчност и компетентност; * логич.изводи за проверяваните с с-ки в зависимост в зависимост от събраните Ф и Д.

4. Одиторски риск и значимост

Одиторския риск = присъщ риск/ПР/ + контролен риск/КР/ + риск на разкриване/РР/
Одиторския риск - Рискът че няма да се промени одитор.мнение при неверни данни във финан.отчет
Присъщ риск - е свързан със сложността обема на опред.сделка. Присъщ риск - оценява се при планиране одита на фин.отчет. Оценяват се 2 нива на присъщ риск: обобщено ниво/бизнес риск/; риск, свързан с отделните раздели на фин.отчети. Риск на разкриването.
Присъщият риск предполага вероятността от допускане на грешки, нарушения или измами, касаещи средата, отрасъла, фирмата или отделните сметки.
Контролен риск - е възможността контролната с-ма да не разкрие грешките
Риск на разкриване - това което се прави няма да доведе до ракриване.
Същественост или значимост - това понятие е свързано с представянето на финан.отчет. Одиторското мнение обикновено потвърждава, че финан.отчети вярно представят финанс.състояние във всички значими аспекти следователно одиторът трябва да създаде предварително набор от възприемливи лимити от грешки, в рамките на които да е възможен изводът че финан.отчети отговарят на счет.законодателство.
Етапи за определяне на съществеността на етапа на планиране: * определяне на предварителни планови лимити; * отнасяне на предвар.лимити към отделните раздели, групи, етапи на изготвяне на финан.отчети. На етапа на събиране на Ф и Д: * оценяване на обща грешка в конкр статия, група или раздел; *обобщаване на грешките в отделни елементи за формиране на обща грешка във финан.отчет; *сравняване на обощената грешка с предварително опред.лимит.
Факторите които влияят на планирането на същественост- *групите потребители;*променливите във ФО важни за потребителите; * количествени измерители и измерители с качествени признаци.